Ако ме следвате в Instagram, то вече със сигурност знаете за нашите мартенски приключения от другата страна на земята. Прекарахме 8 незабравими дни в Мексико в началото на месеца и за пръв път се насладихме на лято по средата на зимата - и то на толкова прекрасно място.
Поводът да отидем беше закъснялото ни сватбено пътешествие, или, както някои обичат да го наричат, меден месец. Нито беше медено, нито беше месец, а и някак си асоциирам този израз с пътуване плътно след сватбата, така че аз предпочитам да не го наричам така. Всъщност си беше едно късно следсватбено приключение!
Откакто се сгодихме бях решила, че ще прекараме "медения си месец" на Малдивите. Дестинацията винаги ми се е струвала перфектна за целта - не защото е популярно и всеки ходи там, напротив - точно заради усамотеността и отдалечеността на островите от света и възможността да прекарам една тиха седмица далеч от реалността, която познавам. Още повече ме влече и фактът, че след петдесетина години островите вече ще са само спомен - да се докосна до нещо, което скоро няма да го има. Тук държа да кажа, че не сме хора, които са окей да хвърлят петцифрена сума за една седмица, дори и да става дума за следсватбеното ни пътуване, така че идеята ми за тази почивка никога не е била обвързана с водни вили и 5-звездни хотели на острова. Дълго проучвах и бях решила - тръгнем ли натам, няма да е с агенции и групи, ще го направим сами и по наш начин.
Разказвала съм ви, че с наближаването на сватбата имахме много критични ситуации и нервни кризи вкъщи (мои, разбира се), заради затягането на мерките и постоянните негативни вибрации, идващи от телевизора вкъщи, който нямаше как да спрем, предвид че носихме отговорност за здравето, пътуването и настроението на 80 души, които бяхме поканили на празника си. Бях психически и физически уморена и нямах нито силите, нито желанието да мисля и за пътуване след сватбата, затова и решихме, че то ще остане за началото на 2022. Надявахме се на повече спокойствие с пандемичната обстановка, както и с душевната ни такава.
Това ни даде времето и възможността да преосмислим идеята си за пътешествието ни - нито аз, нито той сме от типа хора, които могат да прекарват цял ден в нищоправене и идеята за 7 дни плаж и изолация звучеше все по-малко примамливо, колкото повече се доближавахме до планираните дати за резервация. Осъзнахме, че искаме приключение, емоции, движение, да е нещо наистина незабравимо и различно от това, което сме правили досега. Случайно попаднах на пост във Фейсбук на агенция, която планираше пътувания до Мексико през март, пуснах мухата вкъщи и след доста кратко обсъждане осъзнахме, че това е точно типът почивка, който търсим...
СКЪПО ЛИ Е В МЕКСИКО?