> На този свят най-много обичам пицата. После кучето си и семейството си. После виното. В този ред.

> Висока съм 178 см. и за добро или лошо винаги това е най-интересното в мен за хората, с които се запознавам ("Ама как така си 178 см.?", "Неее, повече си!"). И да, и тук горе времето е много хубаво; и не, не играя баскетбол.

3. Баба ми е родена в Драма, днешна Гърция, във време, в което този район не е бил съвсем гръцки. Но пък пра-роднините ми са били. Та, реално съм 1/8 гъркиня. Или нещо такова. Всъщност често чувам и че не приличам на българка...

4. Не вярвам в зодиите и наистина намирам астрологията за страхотна глупост (не вярвам и на врачки, баячки, магьосници и всякакви такива), но съм везни и признавам, че има някои супер характерни уж за зодията черти, които откривам в много мои съзодийнички. :D

5. Обичам да чета. Ама наистина обичам да чета! Понякога съм доста асоциална и просто искам да си седя у нас с книга. Като по-малка се е стигало до ситуации, в които майка ми ми е взимала книгата, за да ме принуди да изляза малко.

6. Страшно много обичам България, въпреки всичко. Няколко пъти имах възможност да замина и избирах да остана тук и се гордея с избора си. Не мисля, че бих живяла другаде. Засега.

7. Другото ми хоби от малка, в което, смея да твърдя, съм доста добра, е графичният дизайн. Напълно самоука съм. Започнах в 5 клас покрай форумите за сериали и музика от Paint Shop Pro и Animation Shop и в един момент стигнах до Adobe (Photoshop, Illustrator, InDesign...). До съвсем наскоро, даже, имах една папка на лаптопа, пълна с колажи, „графики" (както им казвахме по форумите) и тем подобни. Btw може да е доста полезно при работа в PR/рекламна агенция, затова всекидневно благодаря на 10-годишната Мария, която беше прекалено любопитна, за да не се занимава с това.

8. Освен това, обикновено плувам срещу течението и си падам по неща, по които другите не си. Но не задължително по „готиния" начин. Но предимно. Например, от малка много обичам историята. Аз бях човекът в училище, който привършва с теста за 5 минути и прекарва останалите 35 да помага на хората наоколо. Или, например, Гери Никол, моята любимка. Шегата настрана, баща ми е историк и може би е предал собствената си страст на мен и брат ми, защото и двамата се насочихме в същата посока. Като цяло, никога не съм била „готин" тийнейджър, по общоприетите стандарти. Обичах да чета и да си седя вкъщи. Нищо чудно, че сега имам блог...

9. Food is life. Много обичам да си хапвам. Ама много. Като съм нервна, като съм притеснена, като съм щастлива, като ми е скучно. Храната ме прави щастлива и ме кара да танцувам, буквално.