Завръщането ни обратно в Брюксел е леко злополучно, но не винаги и не всичко е хубаво, когато пътуваме, затова е добре да си спомняме и тези случки. Прибираме се в студена стая - оказва се, че климатизацията в стаята не работи, а навън температурите падат до 3-4 градус. Ние сме мокри и премръзнали след разходката в Брюж, последното "сериозно" хранене ни е било предишния обяд в София, затова се преобличаме и излизаме да издирваме място за хапване. Районът, в който сме се настанили, не е най-благоприятното място за ресторантьорите, затова след кратка и напълно безуспешна обиколка, решаваме, че ще вечеряме на гарата, която така упорито опитваме да избягаме. Случайно попадаме на супер вкусни бургери, които за късмет изяждаме във вече затоплилата се стая и дори успяваме да намерим нещо за гледане по телевизията. Лягаме си доста рано, уморени от липсата на сън и опиянени от дългите разходки.

Като цяло, по време на това пътуване нямаме строг туристически план - обикновено предварително начертавам пътя и местата, които трябва да се видят и маршируваме енергично напред-назад през цялото време. Заради спонтанността на пътуването и факта, че до последно не знаехме дали ще се състои, решихме че няма да го приемаме за "екскурзия", а за "почивка", затова неделният ни план се ограничава до "разходка в Брюксел". Знам, че трябва да видя Grand Place, да ям гофрети в Maison Dandoy и да опитам оригиналните белгийски пържени картофки във Friterie Tabora. Причината да посетим, обаче, е съвсем друга - коледният фестивал, който стартира в Брюксел в деня на кацането ни - 26 ноември - Plaisirs d'hiver. Бонус е, че пътят ни към центъра минава през Manneken Pis и десетки магазинчета за шоколади и гофрети, на всяко от които спирам да погледам и поснимам. 

Неделя е, часът е 10:00 ч. и Брюксел още спи. Говорим за Брюксел на белгийците - пристъпваме в пешеходния център или Брюксел на туристите (разбирайте стария град), а той вече е буден и оживен. Въпреки студеното и леко мрачно време, спускащите се към Grand Place улички стават все по-населени, колкото повече приближаваме площада. На един от завоите се сблъскваме с голяма група туристи, с които бързам да се размина, докато моят спътник не ми обръща внимание, че се намираме пред прословутия символ на града - Пикаещото момченце. Виждам известна ирония в това, че именно тази малка статуя е символ на европейската столица - 58-сантиметрова статуя на 400 години, която е била многократно крадена, докато не е окончателно преместена през 60-те години на миналия век и заменена с реплика. Manneken Pis има над 1000 тоалета за различни празници и поводи, а се оказва, че ние сме там точно за националния празник на Албания, когато момченцето изглежда така:

Гладни сме и умираме за кафе, а още преди заминаването ни изгледах всички food tours в YouTube и знам, че макар двойно по-скъпи, гофретите във веригата Maison Dandoy нямат равни. Спираме през това на гърба на Кметството за кафе и гофрета, като може да избираме между лиежка и брюкселска. Брюкселската гофрета е тази, която сме свикнали да виждаме по снимките - голяма, правоъгълна, пухкава, отрупана със сметана, шоколад, плодове и каквото друго ти падне. Тя е по-мека, по-неутрална и просто трябва да се яде с нещо отгоре, за да бъде пълноценно кулинарното изживяване. Лиежката, от друга страна, е по-твърда и хрупкава отвън, благодарение на карамелизираната захар, и мека и лепкава отвътре. От нея се носи аромат на ванилия и канела и една такава гофрета няма нужда от никакви допълнения. Категорично по-вкусната от двете!

Намираме се на метри от Grand Place и няма как да пропуснем да го видим докато небето още е чисто, а туристите спят. Площадът е украсен за празничния сезон с огромно коледно дърво (доста по-прилично от софийското) и огромни макети на Рождественската сцена с life-size манекени, доста интересно. Всяко магазинче, всеки вход и всеки ресторант е украсен с "живи" гирлянди, лампички и червени панделки - въпреки че на пръв поглед Брюксел е неприветлив, мръсен и студен, тук всичко е изпипано и красиво.

Минаваме и през Galeries Royales Saint-Hubert - първият търговски център в Европа, по-голямата сестра на често сравняваната с нея Galleria Vittoria Emanuele II в Милано. Днес там можете да откриете уютни кафенета, десетина магазинчета за шоколад, както и магазини на някои от най-популярните модни марки в света. Не планирахме да взимаме сувенири от Брюксел, но определено ни влизаше в плановете да се приберем с някой и друг горещ шоколад. Един особено цветен и вълшебен магазин ни привлича вниманието вече втори ден, затова и решаваме да се отбием през него и по-точно локацията в Galeries Saint-Hubert - мога да потвърдя, че белгийският шоколад е абсолютно задължителен сувенир, ако минаваш през страната.

Докато се наслаждаваме на красотата на стария град, лекото припръскване се превръща в доста интензивен дъжд, заради което бързо намираме бистро, в което най-накрая да се насладим на истински белгийски обяд! Обичам фаст фууд културата, но няма нищо по-хубаво от това да попаднеш в някое местно заведение и да се слееш с населението. За съжаление, не попадаме на най-типично местния ресторант - оказва се ново и все още туристическо място, но персоналът е страшно учтив, опитват се да ни поговорят на български (ние опитваме да не ги поправяме, че "добро" е дума, типична за нашите съседи) и ни препоръчват най-хубавите местни ястия за обяд. Спираме се на прочутата carbonnade flamande - фламандска яхния от говеждо и лук, с гарнитура frites - няма как иначе в Белгия - и Kippenwaterzooi - пилешка яхния с картофи, броколи и много специфичен сметанов бульон. Моят мъж е по бирата, затова и му препоръчват страхотна местна бира, а на мен - с доста разочарован поглед - местната kriek - черешова бира.  

Оказва се сложна задача да запълниш цял ден в Брюксел, когато е началото на декември, студено и мрачно, затова прекарваме по-голямата част от деня в обиколки на стария център, много кафе и горещ шоколад. Както споменах, причината да сме тук, всъщност, е коледният базар в града, който отвори предишния ден. Тази година той е превърнат в коледен фестивал с няколко основни локации в различни точки на града, разделени тематично, а достъпът до него е само с гривна и сертификат. Отне ни доста време, докато разберем как е устроен и, въпреки наличието на карти онлайн, трудно се ориентирахме къде кое можем да открием в огромния център на Европейската столица.

Денем Брюксел е студен, мрачен, мокър, но зимните вечери в Брюксел са вълшебни! Особено когато са придружени от музикален съпровод, малки пушещи дървени къщички, коледна украса и, разбира се, светлинното шоу на Grand Place, което можеш да видиш само по това време на годината. Много е красиво и много кратко, но за щастие, ако си го хванал в края, можеш да изчакаш още 30 минути до следващото - през уикендите се случва на всеки 30 минути след 17:00 ч. Магия!

След обилното хранене през деня ни е трудно да се насладим истински на коледния базар и вкусотиите, които предлагат, но попиваме жадно разнообразните ястия, печива, напитки и култури, които са представени на фестивала. През 2020 така и не стигнахме до Лисабон, но, за щастие, в Брюксел Лисабон дойде при нас - на базара имаше представители на португалска пекарна, които правиха pasteis de nata... и това, деца, е историята на "как ядох португалски десерт на белгийска земя". :)

Коледният фестивал е вълшебство! Въпреки пандемията е пълно, хората се забавляват, пият студена местна бира в още по-студеното местно време, децата са по въртележките, младите влюбени се редят на опашки за виенското колело, свири коледна музика и студената ноемврийска вечер вече не е толкова неприветлива. И въпреки страховете и притесненията, с които беше придружено първото ни европейско пътуване след март 2020, се чувстваме щастливи и удовлетворени и за един уикенд успяваме да се откъснем от неприятните новини и напрегнатото ежедневие.

Благодарим ти, Белгия!

***

Още снимки от пътуването можете да намерите в Instagram профила ми: @mariamonny