На няколко крачки от края на света.

*така де, Стария свят, но усещането наистина си е за края на света

Приятелите ми знаят колко голяма мечта ми беше Лисабон. Дори не знам откъде дойде, наистина! Помня, че когато мои колеги от университета заминаха по програма Еразъм там ми се стори доста странна дестинация, чудих се как им е хрумнала изобщо, а сега, честно казано, съжалявам, че не заминах с тях. След едно отменено заради вируса пътуване през пролетта на 2020, решихме този път да сме all in и да го посетим в пика на лятото, с всичките му рискове (туристи, жега, високи цени).

Няма друго място, което съм посетила и което съм усетила толкова приветливо, топло и отворено, толкова като дом. В смисъл, "място, на което душата ми се чувства вкъщи", а не "моят дом София". И за разлика от много други градове и държави, тук просто съм сигурна, че ще се върна, усещам го.

Лисабон омагьосва! Не знам как го прави, но изобщо не е трудно да се отдадеш на духа на града, да ти открадне сърцето. Очарователното азулежу, студената сангрия, топлите португалци и вкусните десерти - лесно е да се потопиш в атмосферата, дори ако разполагаш с по-малко време, но препоръчвам да си предвидиш поне 3-4 дни, за да можеш да изживееш нещата, които предлага.

Как да стигнем?

В момента възможностите за директни полети до Лисабон не са много - след като Bulgaria Air спряха полетите до там, единствена директна опция остават Wizz Air. Никога не съм ги харесвала и не бях очарована от идеята да прекарам 4 часа свита в самолетите им, но място до пътеката винаги помага като си +175 см. 

Директните полети остават едни от по-скъпите в Европа, затова и има доста опции с прекачване, които са по-подходящи за бюджетните пътешественици. Поради липса на подходящ полет към София, на връщане имахме спирка в Бергамо, с пълен ден за разходка, обяд, сладолед и кафе - в средата на юли беше истински рай! През Италия прекачването излизаше най-икономично миналото лято, а опциите бяха много - през Бергамо, Бари, Рим...

Съвет: Препоръчвам да ползваш някоя от опциите на Google Flights, skyscanner или друг сайт, който намира най-добри оферти. Но нали знаеш: винаги купуваш билети директно от сайта на превозвача, за да спестиш ненужни такси. <3

Лисабон е почти 5 пъти по-малък от София на площ, което го прави изключително лесен за придвижване, въпреки по-хълмистите централни части. Метрото в града е бързо и много удобно и без проблем стигаш от летището до Байша за 15 минути. Въпреки това, определено най-добрият вариант е да намериш място за нощуване в централните части, ако планираш да обикаляш "забележителности", за да спестиш време и пари за транспорт. Няма да се спирам на всички квартали - можеш да ги видиш на карта в Google Images, но ще обърна внимание на най-популярните сред туристите. Още сега казвам, че ние не бяхме в един от тях, защото традиционно търсим по-тихи и спокойни места - нашият хотел беше в Martim Moniz, точно до метростанция и беше изключително удобен - в дневните горещини се спускахме към океана с метро, а вечер се прибирахме пеша.

- Байша 

Централният и най-оживен квартал на Лисабон. Предвид, че целият град е разположен на хълм, на мен ми беше много интересно да проследя как всички пътища и транспорти от всички части на Лисабон се спускат към Байша. Тук се намират най-емблематичните улици и площади на Лисабон, както и някои от най-популярните заведения. От площад Росио, надолу през Руа Аугуста, до океана - заслужава си да прекараш повече време там.

- Шиадо и Байро Алто

Може би най-предпочитаните сред туристите райони на Лисабон, тъй като това са по-младежките и оживени квартали, пълни с барове и ресторанти. Вайбът в Байро Алто малко наподобява Капана в Пловдив, а Шиадо е наричан "Лисабонският Монмартр". 

Шиадо е считан за бохемския квартал в града - място за артисти и интелектуалци. Има много театри, луксозни магазини, улични музиканти и е любимото ми място в Лисабон след Алфама.

Ако си дошъл за фадо изживяване - задължително посети Байро Алто поне веднъж, макар че ще ти се иска още. Там се намират най-добрите фадо ресторанти, а и някои от най-хубавите ресторанти и барове като цяло. След 17 ч. става доста оживено, дори през юли, а високите сгради пазят сянка по уличките и правят разходката супер приятна.

- Алфама

Средновековният Алфама! Разположен на най-високия хълм в града, това е най-чаровното и фотогенично място в Лисабон, събрало най-много мирадурота и история. Огромна част от Лисабон е съборена от земетресението през XVIII век (за което ще научиш много, искаш или не, след като веднъж посетиш града), но сградите в този квартал остават почти непокътнати. Катедралата, манастирът Сао Висенте де Фора, средновековният замък Сан Жоржи (или Свети Георги по нашенски), родното място на фадото, кварталът от всички лисабонски картички с трамваи - в Алфама има много за гледане и още повече за научаване. Фаворит на туристите, затова и започни да гледаш отрано, ако планираш да отседнеш тук.

Какво да видим?

Един от най-старите градове, богат на исторически събития, паметници, култура и народности. Микс между Ориента и Европа, краят на Стария свят. През VIII в. Лисабон е превзет от маврите, които оставят отпечатък върху града с културата си и до днес и които са прогонени от него едва 400 години по-късно. През XV в. пристанището на града става едно от най-важните в света - същият век, в който Португалия дава на света едни от най-значимите мореплаватели и откриватели. През XVIII в. едно от най-разрушителните земетресения в световната история удря Лисабон. Като резултат, градът е почти разрушен, а общият брой на жертвите наброява близо 100 000. Както виждаш, Лисабон е пълен с история и си заслужава да прекосиш Европа, за да се запознаеш с нея.

- Лисабонската катедрала

Любимо място в града, посетихме рано сутринта и нямаше никого, дори успях да си направя снимка пред катедралата насред трамвайните линии. :D Катедралата е построена през XII в. на мястото на джамия, останала от мавританско време, а с двете си кули отдалеч прилича повече на крепост, отколкото на катедрала. Въпреки че земетресението от XVIII в. е нанесло доста щети, е възстановена и съхранена в оригинален вид, доколкото е възможно.

Как да стигнем: трамвай №28, който сам по себе си е сред атракциите, които си заслужава да видиш - а и да се повозите.

- Замъкът Сан Жоржи

Смята се, че някои части от замъка Свети Георги датират още от VI в. Крепостта е превзета обратно от маврите през XII в., по време на управлението на Алфонсо Енрикес, заради което е издигната и негова статуя в двора на крепостта. Самата крепост търпи поражения по време на земетресението, но залите в двореца днес могат да се посетят, като повечето са превърнати в музей.

Попаднахме случайно тук, не беше от забележителностите, които традиционно намираш в топ 5, но с две ръце препоръчвам да се посети! Манастирът е с особено значение за португалската история и култура, тъй като съхранява една от най-богатите азулежу колекции, там е разположен и пантеонът на кралкото семейство Браганца. През XVI в. по времето на крал Филип II манастирът е „обновен“ в популярния тогава стил манеризъм. Азулежуто вътре, обаче, е истинската привлекателна сила на това място. По стените на манастира с традиционните сини керамични плочици са пресъздадени басните на Ла Фонтен – it is all in the details.

Как да стигнем: трамвай №28.

- Белемската кула

Кулата, която краси Лисабонското крайбрежие и повечето картички от града, всъщност някога се е намирала в средата на реката, но след земетресението тя променя коритото си и приближава Белем до крайбрежието. Построена през XVI в., за да служи като отбранителна крепост, днес кулата е част от световното наследство на UNESCO. Докато си там не забравяй да посетиш и Паметника на откривателите, посветен на португалците, взели участие във Великите географски открития през XV-XVI век. Реконструиран е през 1960 година, по повод годишнината от смъртта на Енрике Мореплавателя. Самият паметник е изключително детайлен и изобразява Енрике, обърнат към реката, с кораб в ръка, повел след себе си мореплаватели, картографи, художници, учени и религиозни водачи – страхотна символика за това, което са правили португалците по времето на географските открития. Обърни внимание и на площада пред паметника – най-добре се вижда от горе.

Работно време: кулата има лятно и зимно време: от май до септември е отворена между 10:00 - 18:30 ч., а през есенно-зимния сезон - между 10:00 - 17:30 ч. Паметникът на Откривателите е със същото работно време към януари 2023 г. 

Как да стигнем: с влак до Belem, с трамвай №15, както и автобуси 28, 714, 727, 729 и 751.

- Манастирът Жеронимуш

Нямах търпение да посетим манастира, който се отличава с уникалната си архитектура и значението си за португалската история. Дори да не си падаш по музеи, Жеронимуш е произведение на изкуството. Може би най-известният и впечатлавящ паметник на типичния за района мануелински стил в готическата архитектура. Строежът е започнал по времето на крал Мануел I (точно в първата година от XVI в.), бил е място за молитва на Васко да Гама преди да поеме към Индия, а по-късно и мястото, на което той е погребан. В църквата на манастира се намират и гробовете на Енрике I, Мануел I и други важни за португалската история личности. Архитектурата е впечатляваща и грандиозна! Не се отказвай от опашките – ако има такава когато посетиш, отбий се през Pasteis de Belem за зареждане и се върни отново. Ние случихме на най-натовареното време - 11:30 ч., но в 12:30 ч. опашки вече нямаше и влязохме без проблем.

Как да стигнем: с влак до Belem, с трамвай №15, както и автобуси 28, 714, 727, 729 и 751 - на пешеходно разстояние е от кулата Белем и Паметника на Откривателите.

- Площадът на търговията

Добре дошъл в историческия център на Лисабон! Площадът е построен на мястото на някогашния Кралски дворец, който е сред жертвите на земетресението от XVIII в. Името произлиза от историята на мястото – към момента на построяването му, това е било основното пристанище за всички търговски кораби, акустиращи в Лисабон и е считан за вратата към града и континента. На площада се издига статуята на Хосе I, както и популярната арка Руа Аугуста, която отваря вратата към най-известната едноименна улица в града. Ключово място в града и отправна точка за разходките ти из Лисабон - ако застанеш с лице към арката, по диагонал вдясно е разположен Алфама, вляво Байро Алто, а срещу теб - Байша.

Как да стигнем: почти всички пътища водят натам. С метро до Terreiro do Paço‎ по синята линия и до Baixa-Chiado със синята и зелена линия.

Топлата връзка между кварталите Байша (долу) и Байро Алто (горе). Този тип „асансьори“ в Лисабон се считат за градски транспорт и този съвсем не е единственият. Заради хълмистия терен на града, стигането от единия до другия квартал пеша е истинско мъчение през лятото (повярвай ми, от личен опит казвам). Днес асансьорът освен превоз е и истинска туристическа атракция и почти няма време от деня, в което да няма опашка. За да се качиш ти трябва билет за градски транспорт (или карта). На върха му, обаче, се крие още една изненада – страхотна панорамна гледка на Лисабон. 

Работно време: лятното работно време е от май до септември между 07:00 - 23:00 ч., а през есенно-зимния сезон работи в периода 07:00 - 22:00 ч. 

- Национален музей на Азулежу

Отделям специално място тук на плочките на Лисабон! И един час в града ще ти стигне да видиш, че плочките са навсякъде - по фасади на къщи, в интериор на сгради, по картички, картини, църкви, дори в метрото. Освен ужасно красиви, те са и супер функционални - причината да красят толкова много сгради е чисто практична - предпазват от жегите през лятото, като служат за естествена изолация. Музеят на азулежуто е един от най-важните национални музеи, поради уникалността на колекциита си. Той е разположен в манастира на Божията майка, а колекциите, които ще откриеш вътре водят на истинско пътешествие през вековете – от XV до днес. 

Съвет: Ако планираш да прекараш повече време в града като турист, в обикаляне на музеи и забележителности, за които се плаща вход, то определено препоръчвам да инвестираш в Lisboa card - транспортна карта, която дава безплатен достъп до градски транспорт и 30 музея и забележителности в града. Може да закупиш такава за 24, 48 или 72 часа, аз лично съветвам да вземеш за не повече от 48 часа, а през останалото време да ползваш стандартна Viva Viagem карта за отстъпка от градския транспорт.

***

Разгледай повече снимки и съвети в гида ми за Лисабон в Instagram ТУК.

Публикациите за Португалия живеят в главата ми от 2 години като проект и от вече месец като реалност. Крайно време е да видят бял свят, преди да започнат да се чувстват като отдавна отминал живот...

Неизбежно е и абсолютно наложително при по-дълъг престой в Лисабон да отскочиш до Синтра. Дори да не си падаш по музеи, Дисни дворци, приказки, принцеси и каляски, градчето само по себе си е като излязло от страниците на братя Грим. Още на гарата те посреща с приказни гледки, китни малки островърхи къщички, а жителите на града определено се възползват от дворцовата му слава - кулите по покривите на къщите са доста честа гледка.

В този пост ще минем през най-важните елементи от организирането на еднодневно пътуване до Синтра: как да стигнем, как да се придвижваме в града, какво да видим.

Има няколко начина да се насладите на красотата на Синтра:

1. С кола под наем

2. С градски транспорт

3. С организирана екскурзия от Лисабон

С кола под наем

С градски транспорт

Честно казано, дори да бяхме с кола, пак щях да препоръчам този вариант. От Лисабон влаковете към Синтра тръгват от няколко станции 

Предвид, че така или иначе трябва да хванеш някое от вътрешните туристически автобусчета, за да стигнеш до който и да е от замъците, това се оказва най-добрият вариант - спирката на автобусите е точно на изхода на гарата, а влаковете са редовни (на 30 минути), бързи (около 35-40 минути) и вървят през целия ден, дори уикендите.

Влаковете до Синтра вървят по две линии - с начална спирка гара Rossio и с начална спирка Oriente. Първата е по-популярна, намира се в центъра на града и е по-натоварената от двете. Ние имахме късмета хотелът ни да е близо до една от спирките по втората линия - влака в 7:00 сутринта в неделя беше почти празен, удобен, климатизиран (което беше много важно в средата на heatwave на 10 юли) и бърз. Билет в двете посоки можете да вземете за 4.60 евро, но силно препоръчвам да използвате Viva Viagem картата, която може да заредите предварително с определена сума - с нея ползвате отстъпка от оригиналната цена на билетите от всички видове транспорт. Няма нужда да купувате такива предварително, можете да ги вземете от апаратите на самата гара. Шансовете да няма място във влака са минимални, дори в пиков сезон.

С организирана екскурзия от Лисабон

Препоръчвам да разгледане опциите в Trip Advisor. Ако нямате опит с организиране на пътувания, чувствате се несигурни да пътувате и разглеждате сами и нямате проблем с чуждите езици, то това може да се окаже доста добър вариант, защото си спестявате страшно много логистика по придвижване от един дворец до друг, пресмятане на работно време и търсене на автобуси. Което наистина си е доста работа.

Придвижването в Синтра

Веднъж стигнали до гарата, заставате на спирката, която се намира точно пред изхода ѝ в дясно. Последното е много важно, защото ние се наредихме на спирката от ляво на изхода, където имаше туристи и контрольори, обслужващи линиите, които ни увериха, че сме на правилното място. Бяхме първи на гарата, още в 08:00 сутринта, а първият автобус към дворците е в 09:00 ч. (имайте го предвид), затова взехме закуска и кафе от кафенето срещу гарата. Постояхме около 30 минути на спирката и един автобус мина и ни задмина... и спря на другата спирка, където вече имаше 20-тина човека, дошли с последния влак. Ей така, приятели, първите стават последни. :)

Може да се изкушите да се разходите до дворците и да прескочите чакането на градски транспорт. Силно не го препоръчвам през летните месеци, особено разходката до Пена. На първо място, защото ще ви отнеме доста време. Ако си мислите, че Лисабон е хълмист, само чакайте да видите Синтра. :) На второ място, защото ако имате късмета да се озовете там в най-топлата седмица от годината, ще останете доста разочаровани, че разходката до дворците е последвана от катерене и разходка отвъд оградите до самите сгради на дворците.

Вътрешните линии в Синтра са не по-малко важни от стигането ви до там. Има няколко вътрешни линии, които обслужват дворците и със сигурност ще ви се наложи да ползвате поне 2, особено ако искате да посетите двата най-известни двореца - Пена и Кинта да Регалейра:

1. 434 
2. 435
3. 403

Билетите за вход в Пена са 7 евро за градините и 14 евро за градините и двореца. Разликата е, че с втория билет можете да влезете вътре в самия дворец, но билетът за градините също дава достъп до красивите тераси, за да си направите инстаграмабъл снимките. Препоръчвам да вземете билетите предварително онлайн, защото тук опашките са най-големи. Градините на двореца отварят в 09:00 ч. и работи до 19:00 ч., с последно влизане в 18:00 ч. Имайте предвид, че в горещия сезон, когато има опасност от пожари, може да се окаже, че всички дворци в Синтра са затворени. При нас се случи точно това и точно в деня след посещението ни - Синтра затвори за една седмица заради пожари в района.

Билетите за вход в Кинта са 10 евро за възрастни и могат да се купят както онлайн, така и на място. Тях също взехме онлайн, за да не чакаме на опашки - да щастие почти нямаше такива, но точно след като влязохме се изсипа голяма група туристи, затова препоръчвам да не рискувате. През лятото дворецът работи от 10:00 сутринта до 19:30 ч., като последните групи влизат в 18:30 ч. Препоръчвам да сте презаредили с храна и вода преди идването тук, защото тук наистина ще си пообикаляте, а в комбинация с чакането на автобуса след това, заради постоянния трафик в района, може да се окаже, че трябва да прибегнете до услугите на "ресторанта" в двореца (където порция филия с ементал и шунка и няколко чипсчета Lays беше 12 евро).

Алтернативен на вътрешните линии транспорт са такситата и "tuk-tuk" (туктукчетата, както ние си ги наричахме), които излизат доста по-скъпо от автобуса. Шофьорите на тукчетата доста наподобяват досадните таксиметрови шофьори в силно туристическите европейски райони - редовно спират и предлагат услугите си. За двама цената, която ни предложиха за качване и слизане до Пена, беше 14 евро - повече от цената за hop on hop off билет за всички автобуси до всички дворци. Определено, обаче, това е най-атрактивният транспорт, а и доста по-уединен - ако имате излишни пари за харчене е приятно. 

От Синтра до Кабо да Рока

Нарочно бяхме изчислили времето си така, че да успеем да стигнем и до Кабо да Рока - реално, пътуването от Синтра е бързо и удобно и доста по-лесно, отколкото от Лисабон, освен ако не сте с кола под наем. Бяхме планирали и плаж там, но не успяхме да спазим графика си и затова просто се разходихме до един от най-живописните и спиращи дъха плажове в района - Praia da Ursa. Заради пожарите в района не успяхме да се върнем следващите дни, но сме си обещали една по-дълга почивка в Португалия някой ден, за да се насладим на Атлантическия океан и да му отдадем вниманието, което заслужава.

Както написах по-горе, от гарата в Синтра можете да вземете автобус 403, който за около 40 минути стига от Синтра до Кабо да Рока. Няма как да го пропуснете, защото: 1. Всички туристи слизат там; 2. Автобусът буквално спира на ръба на скалите до огромен фар и нищо друго в радиус от десетина километра.

Можете да се разходите около фара, ако сте по-смели и времето го позволява - да слезете до най-близкия плаж, който се намира точно в ляво от фара или да си купите сувенир от магазинчето срещу фара. Ако имате време и желание за приключенстване - излезте на пътя и тръгнете обратно в посоката, от която дойдохте с автобуса. Скоро във ваше ляво ще започнат да изскачат пътечки, които туристи и плажуващи са си проправили - хванете която и да е и тръгнете в посока океана. След около 15 минути ще се озовете на ръба на скалите над плажа Урса. Оттук пътеката вече става доста стръмна и е добре да сте подготвени с удобни обувки, защото е суха, песъчлива и не много къса. Мястото, обаче, определено си струва усилията!

Като приключите обиколката, се върнете обратно на спирката пред фара - автобусите минават доста често, но питайте шофьора накъде е, защото на една и съща спирка спират и 403 в посока Синтра - Кашкайш, и в обратната посока. От Кабо да Рока до Кашкайш пътят е значително по-кратък - за около 20 минути стигате до гарата в Кашкайш, след което може да се насладите на градчето, да се разходите и да приключите деня с вечеря там.

Ако обичаш да пътуваш и не си разбрал колко евтини са билетите до Пулия от миналото лято насам, то най-вероятно живееш в пещера.

Не са случайност нито десетките отбелязвания в социалните мрежи, нито растящия обем въпроси, свързани с Бари и околията в групите за пътешествия - и да, въпреки че красотата на Пулия сама по себе си е достатъчно обяснение за тях, има и един друг фактор, по-важен за българина: цените на билетите.

Пътни разходи до Италия

За мен WizzAir от много време вече не са нискотарифна компания, затова си признавам, цени при тях дори не съм проверявала. Ryanair, обаче, от миналото лято разбиват с цени за двупосочни билети от София до Бари, тръгващи от 20 евро. Някои късметлии може да са ги взели дори за по-малко, при някоя от промоциите.

Нашето пътуване беше много спонтанно, а билетите бяха купени едва 10 дни преди да заминем, затова не мога да кажа, че попаднахме на най-добрата ценова оферта, но въпреки това се вписахме в под 200 лв. двупосочно за двама. Ако наистина се интересувате от дестинацията, бих посъветвала да се абонирате за известия при промяна в цената в skyscanner, но задължително купете самите билети от сайта на авиолинията, а не от посредника. По-евтино е, по-лесно и значително по-удобно, ако се наложи да правите промени по резервацията.

За мен най-логично беше да отседнем в Бари - чудесна отправна точка за всяка от красивите дестинации в Пулия. Градският транспорт в района не е толкова добре уреден, колкото в други части на Италия - разбирайте, ще трябва да ползвате Бари като изходна дестинация и придвижването от едно до друго по-малко градче ще е доста по-трудно, дори понякога невъзможно. През уикенда, например, пътуването е сложно, защото влаковете и автобусите са по-малко, а някои линии изобщо не работят. 

Настаняване

Най-голямо влияние върху цените на нощувките, разбира се, има периодът от годината, който сте избрали за пътуването. 

Ако не се притеснявате да останете в хостел, опциите в Бари са много и почти винаги са налични. През летния сезон - и особено тази година - уикенд настаняването е трудничко, предвид наплива на чуждестранните туристи - само през май е отчетен ръст от 33% спрямо май 2019, която беше рекордна година за туризма в световен мащаб. Въпреки това, ако планирате от рано, може да намерите оферти стартиращи от 50 лв. за нощувка.

Високият сезон за Пулия започва през май и приключва през октомври - ако посещавате преди или след него, със сигурност ще имате по-голям успех с намирането на места за настаняване. Не трябва да забравяме и че говорим за Южна Италия - понякога времето в началото на ноември или през април е не по-лошо, отколкото октомври и май (виж повече за времето в Бари тук).

Ако искате да включите забележителния Матера в обиколката си на Южна Италия, препоръчвам да запазите нощувка и там. Матера не е в Пулия, а в съседния регион Базиликата, а транспортът между регионите не е толкова на често и може да е по-скъп, затова планирайте добре времето си. Ние започнахме уикенда точно така - с кацането в Бари се качихме на автобус от летището, който ни заведе директно в Матера още в 09:00 сутринта и имахме над 24 часа за разглеждане на града, които бяха крайно недостатъчни, предвид красотата, която видяхме. 

Транспорт

Като споменах автобуса от летището, препоръчвам предварително да купите билети за по-дългите пътувания. Например, автобусите от летището до Матера, от Матера до Бари и от Бари до Алберобело взехме онлайн - билета от Алберобело до Локоротондо, за сметка на това, решихме да вземем от шофьора, защото бяхме чули, че може от там. След пандемията, обаче, се оказа, че не може - шофьорът тактично ни помоли да си купим билетите онлайн и да опитаме отново със следващия автобус.

От летището до Матера стигнахме с автобус на Pugliairbus, който ни струваше 6 евро на човек, но има доста кофти разписание - ние успяхме да се качим на този в 09:15, но следващият беше чак в 13:40. Има и междинни автобуси на други компании, които могат да излязат доста по-солено. Друга опция е да се придвижите с метро до Бари и оттам да хванете автобус до Матера. Връщането към Бари беше по-сложно, защото беше в събота, а да намериш транспорт от Матера до Пулия в събота се оказа много трудна задача. Там билетите за автобуса бяха по-скъпи, но уикенд пътуванията идват със своите рисков

От Бари до Алберобело най-лесно и евтино се стига с автобус - Ferrovie del Sud Est, местната железопътна компания, разполага и с автобуси, като цената е доста прилична - 5 евро на човек в посока. Това е и линията, с която се стига до Локоротондо - от Алберобело до там, обаче, цената беше 1-2 евро. Тук също трябваше билетите да бъдат купени предварително.

За сметка на това, билетите за влаковете могат да се купят на гарата - не е необходимо да планирате чак толкова стриктно и може да си дадете малко свобода. Така може да се насладите на дестинации като Полиняно а маре и Монополи срещу билети от по 2-3 евро, купени от автоматите на гарите.

Може да проверите предварително маршрути и цени, както и да закупите билети онлайн, препоръчвам Rome2Rio & Omio - това са двата, които аз ползвам най-често.

Входни и други такси 

Местата, които посетихме в Пулия, бяха забележителности сами по себе си. В този смисъл, не сме посещавали традиционни забележителности тип музеи, замъци и т.н., тоест нямахме никакви такси за входове. В Матера има туристическа такса, която начислиха към нощувката ни, но не беше нищо фрапантно, няма да я усетите.

Пулия, всъщност, изобщо не е регион, популярен с големите си музеи или други паметници. Самите градчета са такива, заради романтичните гледки, китните балкончета, снежнобелите фасади и уютните тесни улички, типични за Италия. Позволете си да се изгубите - няма такси и работно време. :)

Храна

Колкото и да обичаме Италия заради хората, гледките и атмосферата, няма как да се залъгваме, че основна притегателна сила там е храната! А храната в Пулия ми е особено на сърце - традиционни тук са моцарелата, буратата и страчателата - сирена, които си фигурират в менюто ми и вкъщи, както и таралите, които често хапваме у дома, вместо чипсове и снаксове.

Тарали сервират във всяко заведение като комплимент още при сядане, обикновено в комбинация с други вкусни хлебчета, така че няма да ги пропуснете, а и няма да ви се наложи да ги плащате. 

На моцарела, бурата и страчатела може да се насладите основно върху пица или в паста - доста трудно се намират заведения, в които се сервират в салати. В Бари силно препоръчвам Solho за пица - Маргеритата беше 6.50 евро, но може да опитате и някоя по-типична "българска" пица (т.е. манджа с 10 продукта върху малко тесто) - цените варираха от 6 до 20 евро. В Алберобело, пък, ядох най-вкусната паста през живота си - фусили с песто и страчатела, което ми струваше 11 евро. Във всички места, които посетихме, пастата беше между 10 и 20 евро.

Говорейки за паста, тук има няколко типични за региона вида паста, които си струва да опитате - гарантирам, че дори да не ги опитате, със сигурност ще видите как някоя баба във вътрешните улички на Бари меси пред дома си orecchiette, които приличат на малки мидички. 

Типичната италианска закуска се състои от "корнето и капучи", т.е. кроасан и капучино. Мисля, че националният стандарт за цена на кроасаните е 1.90 евро, защото повече не сме дали никъде. :D Закуска за двама не надхвърляше 10 евро, нито в Матера, нито в Алберобело, нито в Бари.

За мое огромно съжаление, ние така и не намерихме panzerotti - нещо като пържено мини калцоне, пълнено с домат и моцарела. В представите ми това беше street food, но не го открихме на улиците, а само в менютата на ресторанти, до които не можахме да стигнем. Не правете моята грешка, опитайте и ми кажете как е било!

Разбира се, винаги може да се спрете на street food, ако не си падате по dine-in ресторантите - в Бари е пълно с всякакви местенца за сандвичи - от улични, до гурме. Както можете да се досетите, тук кухнята е предимно средиземноморска, като на страшно много места видяхме сандвичи с октопод и други морски дарове.

И няма как да не завършим с десерта, а какъв по-италиански десерт от джелатото! Малко джелато или топка сладолед, както си го водим по нашенски, стандартно струва около 2 евро, което си е направо евтино, особено ако сравниш с братовчеда му, който се предлага във вериги като Рафи у нас.

Груб бюджет за двама за ден, който включва три хранения, спирка за джелато или кафе, или пък бърз коктейл - 80 евро.

Определено Пулия е от по-евтините дестинации в Италия, в която може да се впишете и с по-стегнат, и с по-разпуснат бюджет - зависи какво си представяте и за какво сте отишли. Нашите пътувания до Италия обикновено са равна порция туризъм и почивка, но храната е достатъчно питателна, така че да не търсим хапване между основните хранения. В Италия, обаче, задължително имаме следобедна пауза за джелато и/или аперол, неизбежно е. Нощувките за нас никога не са приоритет - често правим компромис с локацията, за сметка на други неща - стига да е чисто и уютно, за мен не е от значение дали трябва да вървя 1-2 километра пеша от гарата, напротив. Винаги съм казвала, че намирам по-голямо удоволствие в сливането с местните и обикалянето на понякога подозрителни улички, отколкото в обикаляне на музеи. 

Ако ме следвате в Instagram, то вече със сигурност знаете за нашите мартенски приключения от другата страна на земята. Прекарахме 8 незабравими дни в Мексико в началото на месеца и за пръв път се насладихме на лято по средата на зимата - и то на толкова прекрасно място.

Откакто се сгодихме бях решила, че ще прекараме "медения си месец" на Малдивите. Дестинацията винаги ми се е струвала перфектна за целта - не защото е популярно и всеки ходи там, напротив - точно заради усамотеността и отдалечеността на островите от света и възможността да прекарам една тиха седмица далеч от реалността, която познавам. Още повече ме влече и фактът, че след петдесетина години островите вече ще са само спомен - да се докосна до нещо, което скоро няма да го има. Тук държа да кажа, че не сме хора, които са окей да хвърлят петцифрена сума за една седмица, дори и да става дума за следсватбеното ни пътуване, така че идеята ми за тази почивка никога не е била обвързана с водни вили и 5-звездни хотели на острова. Дълго проучвах и бях решила - тръгнем ли натам, няма да е с агенции и групи, ще го направим сами и по наш начин.

Разказвала съм ви, че с наближаването на сватбата имахме много критични ситуации и нервни кризи вкъщи (мои, разбира се), заради затягането на мерките и постоянните негативни вибрации, идващи от телевизора вкъщи, който нямаше как да спрем, предвид че носихме отговорност за здравето, пътуването и настроението на 80 души, които бяхме поканили на празника си. Бях психически и физически уморена и нямах нито силите, нито желанието да мисля и за пътуване след сватбата, затова и решихме, че то ще остане за началото на 2022. Надявахме се на повече спокойствие с пандемичната обстановка, както и с душевната ни такава.

Това ни даде времето и възможността да преосмислим идеята си за пътешествието ни - нито аз, нито той сме от типа хора, които могат да прекарват цял ден в нищоправене и идеята за 7 дни плаж и изолация звучеше все по-малко примамливо, колкото повече се доближавахме до планираните дати за резервация. Осъзнахме, че искаме приключение, емоции, движение, да е нещо наистина незабравимо и различно от това, което сме правили досега. Случайно попаднах на пост във Фейсбук на агенция, която планираше пътувания до Мексико през март, пуснах мухата вкъщи и след доста кратко обсъждане осъзнахме, че това е точно типът почивка, който търсим...

СКЪПО ЛИ Е В МЕКСИКО?

Друг предпочитан начин е през Испания - с полет от София до Мадрид и оттам полет до Канкун. Този полет като часове е малко по-тежък, не е нощен и адаптирането към часовата зона е по-трудно.

Ако пътувате с агенция, оглеждайте се за дребния шрифт - от моя опит, единствената агенция която планира пътуването с прекачване в Истанбул е Luxutour - при другите полетът е през Мадрид и в 99% от случаите полетът София-Мадрид не е включен, а в 85% от случаите е и в предходен ден (преди полетът към Канкун), което означава, че трябва да планирате и нощувка в Мадрид.

Завръщането ни обратно в Брюксел е леко злополучно, но не винаги и не всичко е хубаво, когато пътуваме, затова е добре да си спомняме и тези случки. Прибираме се в студена стая - оказва се, че климатизацията в стаята не работи, а навън температурите падат до 3-4 градус. Ние сме мокри и премръзнали след разходката в Брюж, последното "сериозно" хранене ни е било предишния обяд в София, затова се преобличаме и излизаме да издирваме място за хапване. Районът, в който сме се настанили, не е най-благоприятното място за ресторантьорите, затова след кратка и напълно безуспешна обиколка, решаваме, че ще вечеряме на гарата, която така упорито опитваме да избягаме. Случайно попадаме на супер вкусни бургери, които за късмет изяждаме във вече затоплилата се стая и дори успяваме да намерим нещо за гледане по телевизията. Лягаме си доста рано, уморени от липсата на сън и опиянени от дългите разходки.

Като цяло, по време на това пътуване нямаме строг туристически план - обикновено предварително начертавам пътя и местата, които трябва да се видят и маршируваме енергично напред-назад през цялото време. Заради спонтанността на пътуването и факта, че до последно не знаехме дали ще се състои, решихме че няма да го приемаме за "екскурзия", а за "почивка", затова неделният ни план се ограничава до "разходка в Брюксел". Знам, че трябва да видя Grand Place, да ям гофрети в Maison Dandoy и да опитам оригиналните белгийски пържени картофки във Friterie Tabora. Причината да посетим, обаче, е съвсем друга - коледният фестивал, който стартира в Брюксел в деня на кацането ни - 26 ноември - Plaisirs d'hiver. Бонус е, че пътят ни към центъра минава през Manneken Pis и десетки магазинчета за шоколади и гофрети, на всяко от които спирам да погледам и поснимам. 

Неделя е, часът е 10:00 ч. и Брюксел още спи. Говорим за Брюксел на белгийците - пристъпваме в пешеходния център или Брюксел на туристите (разбирайте стария град), а той вече е буден и оживен. Въпреки студеното и леко мрачно време, спускащите се към Grand Place улички стават все по-населени, колкото повече приближаваме площада. На един от завоите се сблъскваме с голяма група туристи, с които бързам да се размина, докато моят спътник не ми обръща внимание, че се намираме пред прословутия символ на града - Пикаещото момченце. Виждам известна ирония в това, че именно тази малка статуя е символ на европейската столица - 58-сантиметрова статуя на 400 години, която е била многократно крадена, докато не е окончателно преместена през 60-те години на миналия век и заменена с реплика. Manneken Pis има над 1000 тоалета за различни празници и поводи, а се оказва, че ние сме там точно за националния празник на Албания, когато момченцето изглежда така:

Гладни сме и умираме за кафе, а още преди заминаването ни изгледах всички food tours в YouTube и знам, че макар двойно по-скъпи, гофретите във веригата Maison Dandoy нямат равни. Спираме през това на гърба на Кметството за кафе и гофрета, като може да избираме между лиежка и брюкселска. Брюкселската гофрета е тази, която сме свикнали да виждаме по снимките - голяма, правоъгълна, пухкава, отрупана със сметана, шоколад, плодове и каквото друго ти падне. Тя е по-мека, по-неутрална и просто трябва да се яде с нещо отгоре, за да бъде пълноценно кулинарното изживяване. Лиежката, от друга страна, е по-твърда и хрупкава отвън, благодарение на карамелизираната захар, и мека и лепкава отвътре. От нея се носи аромат на ванилия и канела и една такава гофрета няма нужда от никакви допълнения. Категорично по-вкусната от двете!

Намираме се на метри от Grand Place и няма как да пропуснем да го видим докато небето още е чисто, а туристите спят. Площадът е украсен за празничния сезон с огромно коледно дърво (доста по-прилично от софийското) и огромни макети на Рождественската сцена с life-size манекени, доста интересно. Всяко магазинче, всеки вход и всеки ресторант е украсен с "живи" гирлянди, лампички и червени панделки - въпреки че на пръв поглед Брюксел е неприветлив, мръсен и студен, тук всичко е изпипано и красиво.

Минаваме и през Galeries Royales Saint-Hubert - първият търговски център в Европа, по-голямата сестра на често сравняваната с нея Galleria Vittoria Emanuele II в Милано. Днес там можете да откриете уютни кафенета, десетина магазинчета за шоколад, както и магазини на някои от най-популярните модни марки в света. Не планирахме да взимаме сувенири от Брюксел, но определено ни влизаше в плановете да се приберем с някой и друг горещ шоколад. Един особено цветен и вълшебен магазин ни привлича вниманието вече втори ден, затова и решаваме да се отбием през него и по-точно локацията в Galeries Saint-Hubert - мога да потвърдя, че белгийският шоколад е абсолютно задължителен сувенир, ако минаваш през страната.

Докато се наслаждаваме на красотата на стария град, лекото припръскване се превръща в доста интензивен дъжд, заради което бързо намираме бистро, в което най-накрая да се насладим на истински белгийски обяд! Обичам фаст фууд културата, но няма нищо по-хубаво от това да попаднеш в някое местно заведение и да се слееш с населението. За съжаление, не попадаме на най-типично местния ресторант - оказва се ново и все още туристическо място, но персоналът е страшно учтив, опитват се да ни поговорят на български (ние опитваме да не ги поправяме, че "добро" е дума, типична за нашите съседи) и ни препоръчват най-хубавите местни ястия за обяд. Спираме се на прочутата carbonnade flamande - фламандска яхния от говеждо и лук, с гарнитура frites - няма как иначе в Белгия - и Kippenwaterzooi - пилешка яхния с картофи, броколи и много специфичен сметанов бульон. Моят мъж е по бирата, затова и му препоръчват страхотна местна бира, а на мен - с доста разочарован поглед - местната kriek - черешова бира.  

Оказва се сложна задача да запълниш цял ден в Брюксел, когато е началото на декември, студено и мрачно, затова прекарваме по-голямата част от деня в обиколки на стария център, много кафе и горещ шоколад. Както споменах, причината да сме тук, всъщност, е коледният базар в града, който отвори предишния ден. Тази година той е превърнат в коледен фестивал с няколко основни локации в различни точки на града, разделени тематично, а достъпът до него е само с гривна и сертификат. Отне ни доста време, докато разберем как е устроен и, въпреки наличието на карти онлайн, трудно се ориентирахме къде кое можем да открием в огромния център на Европейската столица.

Денем Брюксел е студен, мрачен, мокър, но зимните вечери в Брюксел са вълшебни! Особено когато са придружени от музикален съпровод, малки пушещи дървени къщички, коледна украса и, разбира се, светлинното шоу на Grand Place, което можеш да видиш само по това време на годината. Много е красиво и много кратко, но за щастие, ако си го хванал в края, можеш да изчакаш още 30 минути до следващото - през уикендите се случва на всеки 30 минути след 17:00 ч. Магия!

След обилното хранене през деня ни е трудно да се насладим истински на коледния базар и вкусотиите, които предлагат, но попиваме жадно разнообразните ястия, печива, напитки и култури, които са представени на фестивала. През 2020 така и не стигнахме до Лисабон, но, за щастие, в Брюксел Лисабон дойде при нас - на базара имаше представители на португалска пекарна, които правиха pasteis de nata... и това, деца, е историята на "как ядох португалски десерт на белгийска земя". :)

Коледният фестивал е вълшебство! Въпреки пандемията е пълно, хората се забавляват, пият студена местна бира в още по-студеното местно време, децата са по въртележките, младите влюбени се редят на опашки за виенското колело, свири коледна музика и студената ноемврийска вечер вече не е толкова неприветлива. И въпреки страховете и притесненията, с които беше придружено първото ни европейско пътуване след март 2020, се чувстваме щастливи и удовлетворени и за един уикенд успяваме да се откъснем от неприятните новини и напрегнатото ежедневие.

Благодарим ти, Белгия!

***

Още снимки от пътуването можете да намерите в Instagram профила ми: @mariamonny