Топ 10 на книгите, които прочетох през 2020

by - 10:51

Мога да се похваля с успешно завършено книжно предизвикателство в GoodReads, няколко десетки хиляди прочетени страници през тази година и запознанството ми с много нови герои, светове и истории, от които отчаяно съм имала нужда.

2020 може да не беше успешна в много отношения, но ми беше изключително успешна литературна година и с доста усилия успях да сведа над 60 прочетени книги до само 10 любими.

Преди има-няма 2 месеца споделих любимите си четива в YouTube - ако не ви се чете, препоръчвам да кликнете по-долу:

One day in December, Josie Silver

Лори и Джак се срещат само за няколко секунди - дори "срещат" не е точната дума - Лори се прибира от работа с автобуса и на една от спирките погледът ѝ попада върху чаровно момче на спирката. Понеже съдбата обича да си играе с хората, той също поглежда към нея, прехвърчат искри, провеждат цял разговор само с очи и... автобусът продължава по пътя си без да им даде шанс за запознанство. Лори, обаче, не се предава и прекарва цялата следваща година в търсене на "момчето от автобуса", в което най-добрата ѝ приятелка Сара силно я насърчава. И понеже съдбата обича да си играе с хората, година по-късно, на коледното им парти, Сара представя на Лори новия си приятел - Джак. Момчето от автобуса.

The Midnight Library, Matt Haig 

Да започнем с магическия реализъм, освен? Между живота и смъртта има тайна библиотека с безброй рафтове и книги. Всяка книга дава шанс да тестваш друг живот - живот, който би живял, ако не беше или беше взел дадено решение в даден момент. Страхотен роман за решенията, които взимаме, стремейки се да изживеем перфектния живот, да сме щастливи. Нора Сийд попада в среднощната библиотека и има възможността да опита няколко паралелни живеота - този, в който преследва мечтата си да изучава ледниците или този, в който преследва бащината мечта да стане успешен плувец - всичко в опит на това да намери смисъл и цел, заради която си струва да живее.

The Ten Thousand Doors of January (Десетте хиляди врати на Януари, Артемис, 14.12), Аликс И. Хароу 

В пищно имение, пълно със странни съкровища, Дженюъри Скелър е експонат сама по себе си. Осиновена от богатия господин Лок, тя се чувства не по-различно от артефактите, които украсяват коридорите - внимателно поддържана, игнорирана от всички и не на място. Докато не намира странна книга. Книга, която ухае на други светове и разказва история за тайни врати, любов, приключения и опасности. Всяка страница разкрива пред нея невъзможната истина за света и Дженюъри открива история, която все повече се преплита с нейната собствена. *Прочетох я след "Беззвездното море" и може би затова ми хареса толкова много! Има много сходни елементи в сюжета, но двете книги едновременно с това остават страхотно различни.

Фонати на мълчанието, Рита Сепетис 

Сюжетът се развива в Мадрид през 1957 г. под фашистката диктатура на Генералисимус Франко. Испания крие мрачна тайна. Туристи и чуждестранни бизнесмени пристигат на талази в Испания с приветливото обещание за слънце и хубаво вино. Сред тях е 18-годишният Даниъл Матисън, син на петролен магнат, който пристига в Мадрид с родителите си с надеждата да усети връзка с родината на майка си през обектива на своя фотоапарат. Фотографията го сблъсква с Ана, чието семейство се бори с променливата си съдба под дългата сянка на Гражданската война. Снимките на Даниъл поставят неудобни въпроси, а опасности надничат зад ъгъла. Той е притиснат в ъгъла, поставен пред трудно решение, което трябва да вземе за да защити хората, които обича. Животи и сърца се сблъскват, а слънчевият испански град открива своята изненадващо мрачна сърцевина.

Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна, Юнас Юнасон 

Може би трябва преди това да спомена като почетна книгата на Бакман "Човек на име Уве", защото ако не беше тя никога не бих посегнала към тази и никога не бих ѝ се насладила така. След дълъг и изпълнен със събития живот Алан Карлсон се озовава в старчески дом. Единственият проблем е, че доброто здраве не го напуска, а смъртта не бърза и той просто няма търпение и нерви да се занимава със сестра Алис и съкилийниците си. Затова по повод стотния си рожден ден Алан решава да избяга през прозореца на стаята си, за да се спаси от тържеството. По домашни пантофи, без пари и без план за действие Алан предприема неочаквано бягство, изпълнено с безброй невероятни приключения. Паралелно с това историята ни разказва и за невероятните преживявания на Алан през първите 100 години от живота му - личните му срещи с най-знаменитите политически фигури на 20 век – от Франко до Сталин и от Труман до Дьо Гол и влиянието, което оказва върху най-важните световни събития. Много леко, приятно и забавно четиво, но категорично препоръчвам да спрете след тази първа част, за да не се разочаровате.

Бьорнстад, Фредерик Бакман 

Не мисля, че е нужно за пореден път да говоря колко обичам Бакман и как бих сложила всяка негова книга в тази своеобразна класация, Дори Брит Мари. Бьорнстад, обаче, ме хвана здраво, потопи ме дълбоко, стиска ме за гърлото през цялото време докато четох и накрая просто ме изхвърли обратно на брега. За силата на спорта, издигнат до религия, за значението на семейството и за малките сплотени градчета, които оцеляват, дори накрая на света, намирайки смисъл и сила да се обединят. „Бьорнстад“ е първата част от поредица книги за малко място с големи мечти. В романа се разказва за безсмъртното приятелство на петнайсетгодишни момичета и за седемнайсетгодишни момчета, които играят хокей и носят цял един град на раменете си, както и за ужасните неща, които правим понякога, за да успеем. Разказва се също за Петер, който се връща у дома след края на кариерата си като професионален хокеист, за да изгради един модерен клуб, и за Мира, която жертва адвокатската си кариера, за да заживее в гората с мъж и деца. Това е сага за спорта и семейството и за това докъде сме готови да стигнем, за да предпазим децата си. Преди месец HBO пуснаха едноименния сериал, увековечавайки това произведение на изкуството, но, честно казано, останах доста разочарована от него, затова, ако ви е харесал - определено прочетете книгата! Както и втората част "Ние срещу всички". През 2021 се очаква да излезе и третата книга от поредицата, която за момента е преведена на английски със заглавие "Those who run towards fire".

Институтът, Стивън Кинг 

Не съм Кинг фен! Повярвайте ми, искам да бъда, знам, че няма равен в това, което прави. Но съм обременена наследствено с прекалено богато въображение и предпочитам да се уча от бащиния кофти опит (който е сънувал, разигравал и изживявал сюжетите на Кинг при всяко затваряне на очите). Чела съм само "Зеления път" и съм плакала като бебе на нея и затова, щом чух, че "Институтът" е сейф за четене за моята психика, нямаше как да пропусна. Ако има и други бъзльовци като мен, най-лесно мога да ви го сравня с история тип "Stranger things". Романът е повече трилър, отколкото хорър и повече мистерия и фантастика, отколкото игра с психиката, която е типична за автора. Родителите на Люк са убити, а той е отвлечен посред нощ и отведен в Института, затворен в стая досущ като неговата, заобиколен от други детски стаи  с други деца с особени дарби − телекинеза и телепатия, − озовали се там по същия начин като него. В тази злокобна институция директорката и подчинените ѝ са се посветили безмилостно на задачата да изцедят от децата силата на необикновените им дарби. Тук всички са безскрупулни. Ако си послушен, получаваш жетони за автоматите с храни и напитки. Ако не си, получаваш жестоки наказания. На Люк не му трябва много, за да опита отчаяно да избяга и да потърси помощ. Но никой не е успял да избяга от Института.

Светлината, която не виждаме, Антъни Доър 

Освен че е победител в Goodreads Choice през 2014, книгата е и носител на награда Пулицър за 2015. Разказва историята на сляпо френско момиче и немско момче, чиито пътища се сблъскват в окупирана Франция в борба за оцеляване по време на ВСВ. Мари-Лор живее в Париж, близо до Музея по естествена история, в който работи баща ѝ. Когато е на 12 нацистите окупират Париж, а Мари-Лор и баща ѝ бягат в Сен-Мальо при чичо ѝ. В миньорско немско градче живее сирачето Вернер. Той е омагьосан от историите, които слуша по радиото за места, които не е виждал и не може да си представи. А зародилият се интерес на Вернер към радиоапаратите и острият му ум са тези, които му отреждат съдбоносно място в хитлеровата младеж. 

Деветият дом, Лий Бардуго 

Първата книга на Бардуго, която прочетох и заради която минах и всички останали. Може би точно защото е първата си остава и любимата ми, а може би, защото е първата и adult книга и определено се усеща по приятен начин липсата на тийн елементите, които има в предходните ѝ истории. Няма ги типичните за Бардуго вълшебни светове, всичко се случва в нашия свят. Но няма как и без дозата магия и фентъзи, все пак това е нейния стил. Ако трябва да я разкажа накратко - Галакси Стърн вижда духове, което я прави много странна за много хора, но и много ценна за определени тайни общества. Неочаквано тя се превръща в един от най-важните първокурсници в Йейл - нещо, за което не може и да си мечтае. Тя е там, обаче, с важна мисия - да следи дейността на тайните общества в Йейл и това да те да не прекрачват границите. Осемте тайни общества създават бъдещите богати и влиятелни личности – от най-значимите политици до най-големите играчи на Уолстрийт и в Холивуд. Но техните окултни дейности се оказват по-зловещи и по-необикновени, отколкото някой си е представял.

Беззвездното море, Ерин Моргънстърн 

Ерин Моргънстърн рисува с думи, а тази книга е любовно писмо! Прочетох книгата на английски през пролетта и определено разбирам защо всички толкова харесват стила ѝ. Ненужно е да казвам колко обичам магическите светове и вълшебните библиотеки, а това, в комбинация с малко мистичност и много въображение, както и отношението на автора към думите и неповторимия стил, категорично превърнаха книгата в любимата ми за тази година. Закари открива мистериозна книга в университетската библиотека, с истории за нещастно влюбени затворници, изгубени градове и безименни послушници. Прелистването на страниците го отвежда до история за собственото му детство, невъзможно написана в книга, много по-стара от него. 

***

За поредна година оставям цял рафт на библиотеката с непрочетени книги за догодина, но пък какво по-хубаво от това да знаеш, че каквото и да става, във всеки един момент можеш да се отдръпнеш от света и да се потопиш в някой по-интересен, вълшебен или просто по-хубав.

You May Also Like

0 коментара

Copyright © 2018 Maria M.