Казвала съм ви как, когато работата и ежедневието ми дойдат в повече, минавам на триптерапия - отварям едно по едно приложения на авиокомпании и започва едно лудо търсене на оферти - кога за едноседмично приключение, кога за уикенд бягство. Е, този път беше крайно необходимо уикенд бягство.

През ноември 2019 попаднах на страхотни билети от 50 лв. отиване и връщане до Братислава за уикенд. Беше ми дошло прекалено в повече всичко, а и страдах от пост-пътешествена депресия след Италия, та не ми трябваше много убеждаване и мислене. Тропнах с крак по женски, че отиваме, купих билетите и намерих страхотно B&B в центъра на стария град (между 5 посолства, както се оказа в последствие). Полетите бяха вечерни и петъчни, т.е. доста удобни за работещия средностатистически българин, а краткия период напълно оправдаваше решението да пътуваме само с една раница на гърба.

Знаете ли кои са най-близките столици в Европа? След като задавам въпроса тук, то май е очевидно. Преди години минах през Австрия на път от Унгария към Германия и споменът ми за нея е за приказка - приказно зелени полета и приказни зайчета, подскачащи покрай пътя (наистина видяхме такова!). Виена никога не ми е била мечтана дестинация, но не мисля, че има толкова луд човек, че да пропусне възможността, когато му се отдаде! Така че взимането на билети за FlixBus от Братислава до Виена изобщо не подлежеше на дискусия, направих го още като запазих самолетните билети. Разстоянието между двете е 80 км и се взима за час с автобус или влак. И колкото и авантюристично да бяхме настроени, искахме да сведем разходите около това пътуване до минимум и просто да се насладим на разходка на непознати места, затова избрахме автобуса. Отиване и връщане до Виена ни струваха около 12 евро на човек със закупени предварително билети през приложението на FlixBus. Съветвам ви, ако се възползвате и вие от това удоволствие, да ги вземете предварително, защото на място рядко има свободни места, а и цената е по-висока.

Полетът на отиване продължи около час, кацнахме в 21:00 ч. на летището в Братислава, откъдето ни взе такси, което ни предложиха и изпратиха от хотела - Братислава не е по-различна от нашата любима София и местните таксиметрови компании гледат на чуждестранните туристи като на плячка, а не на нормални хора. Затова не се изненадвайте, ако ви вземат 50-60 евро за краткия превоз от летището до центъра, Хотелът ни се намираше в стария град и таксито ни струва 15 евро, което е нормалната тарифа за Словакия. Преживяването не беше особено приятно - въпреки предварителните уговорки, пак чакахме 40 минути шофьорът да пристигне на летището, но от хотела направиха всичко възможно да ни улеснят.

Пътуването до града продължи по-малко от 20 минути, а хотелът, в който отседнахме, е BlueBell B&B - силно го препоръчвам! Излезе безумно икономично, въпреки перфектното местоположение и отличните условия. Меките легла и петъчната умора действаха срещу нас и се унесохме прекалено бързо, което пък ни даде един час повече в събота, който оползотворихме на 100%.

Сутринта се спуснахме към стария град за закуска в Mondieu - кокетно кафене в центъра на старата част с богато брънч меню и вкусно кафе. Както не е трудно да се досетите, Братислава определено е от по-достъпните места в Европа, а опасност да похарчите много пари там няма. След закуска се отправихме към спирката на FlixBus, която се намира на пешеходно разстояние от стария град и на 200 метра от хотела ни. Пътуването до Виена беше бързо и приятно, а времето ни изненада безкрайно приятно - слънцето и близо 20-градусовите температури направиха разходката ни повече от приятна за средата на февруари. За съжаление, един ден във Виена далеч не е достатъчен, за да направиш нещо повече от това просто да се разходиш, така че планът беше ясен: да направим всичко възможно, за да се потопим в атмосферата на града!

Влюбих се във Виена. Не очаквах, но се случи. От спирката на автобуса само за 15 минути пеша се стига до Белведере, откъдето започна и нашата разходка. Въпреки че е февруари, все още зима, а Виена далеч не е най-приятното място, което да посетите по това време от годината, градът беше пълен с туристи! Допълнително, беше събота, беше слънчево, а и ние не бяхме единствените възползвали се от уикенд билетите на нискотарифните компании...

Въпреки огромния поток туристи, предвид мащабите на Белведере, мястото беше направо пусто. Успяхме да се разходим и да снимаме без да се притесняваме, че пречим на някого или че някой пречи на нас. Виена притежава типичния дух на старите имперски столици. Архитектурата, мащабите и величието на всичко наоколо спират дъха. Много обичам града си и архитектурата на стара София и наистина виждам защо са я наричали малката Виена!

От Белведере се спускаме към стария град, като по пътя не се стърпяхме и станахме жертва на fast food туризма с вурст в хлебче, който всеки себеуважаващ се чревоугодник ще спомене в пътеписите си, та и аз да не остана по-назад. Wurstelstand или на български "щанд за колбаси" си е същинска институция! С колоритния ретро стил, плъзгащи прозорци и хромиран тезгях, модерните закусвални на Виена са съществена част от кулинарния виенски пейзаж. Хлебчето е огромно, вурста - автентичен (не като тези от МЕТРО), а цените - НАРОДНИ, което прави тези щандчета рай за туристите в града.

Продължавайки по тесните улички навътре към сърцето на града излизаме директно на Kärntner Straße - главната търговска улица в града, която води до основния площад, от който всички съветват да започнете разходката си: Stephansplatz. Излизайки на площада през нас се разкрива умопомрачителна гледка към едно от най-големите виенски богатства - готическата катедрала Св. Стефан. Най-високата кула на катедралата от 12 в. се извисява на близо 140 метра, като по времето на Хабсбургите никоя друга църква в империята нямала право да бъде по-висока. Обожавам готическата архитектура, така че тук няма как да не направим изключение от правилото си само да се разхождаме и влизаме в катедралата.

На този етап вече сме доста уморени и решаваме да се пошляем безцелно в стария град, който е достатъчно красив, за да му отделим целия ден, преди да седнем да пием по кафе. Абсолютно случайно зад един от ъглите попадаме на книжарницата Shakespeare & Company (сестричка на любимата ми парижка книжарничка) и преди да се усетя съм се залепила за една книжка, та трябва на сила да ме изкарват от там.

Хубавото на стара Виена е, че всичко е на пешеходно разстояние - беше "мисията невъзможна", но все пак успяхме за 4 часа да обиколим стария град и да видим "основните забележителности" (колко мразя този израз). След книжарницата, само за 2-3 минутки вървене, излязохме пред бароковата църква Св. Петър, а малко по-надолу срещу нас се извисява Хофбург. Толкова целенасочено вървя към Хофбург, че почти подминавам сладкарница "Демел", намираща се на уличката точно срещу него, което щеше да е голяма грешка.

А като казах сладкарница... мммм, да. Сахер. Мога да изям всичкия шоколад на света без да ми стане лошо, но 2 хапки торта могат да ми стигнат за месеци напред. Но би било лудост да отидеш във Виена и да не опиташ оригиналната торта сахер. Преди да заминем правя проучване и попадам на много интересна информация за сладкото съперничество между "Демел" и "Сахер" за първоизточник на оригиналната сахер торта. Франц Сахер - човекът, измислил това блаженство от шоколад и сладко от кайсии, пратил сина си Едуард да работи в елитната пекарна "Demel", тогава обслужваща кралското семейство, където той отнася и разработва рецептата за тортата на баща си. Към 1876 година, обаче, фамилия Сахер стартира семеен бизнес, отваряйки Hotel Sacher в центъра на града, където предлага популярния десерт по оригинална рецепта на Франц Сахер. Едуард Сахер предава семейната рецепта на "Demel", като им дава еднолични права над т. нар. "Eduard-Sacher-Torte", докато семейният хотел притежава правата над "Original Sacher-torte". И ако не е станало достатъчно заплетено, към 30-те години на миналия век и двете места претендират, че предлагат оригиналната рецепта на тортата, което в крайна сметка стига до съда. Собствениците на Hotel Sacher печелят през 1938 и правят всичко по силите си хората да разберат, че оригиналния сахер е техен - достатъчно е да видите "брандирането" на тортата в кафето на хотела... Ние, разбира се, минахме и през двете. :)

Днес Demel е едно от най-посещаваните места във Виена - на приземния етаж можете да се насладите на разнообразни вкусни печива, да купите кутия луксозни шоколади или бонбони за спомен (или за да ги изядете самички отпред, whatever), а на долния етаж можете да наблюдавате процеса на приготвяне на тортите. Излизайки от Demel се озоваваме на Michaelerplatz, над който се извисява величествения имперски дворец Хофбург, днес резиденция на австрийски президент. През 13 в. дворецът се е използвал за резиденция на Хабсбургите, а през 1755 година в него е родена Мария-Антоанета. За съжаление нямаме време да разгледаме музейната част, затова продължаваме пешеходната обиколка, излизайки от другата страна на двореца на Heldenplatz. Минаваме покрай величествената сграда на Виенската опера и най-накрая стигаме заветната цел: кафе Sacher!

Чакаме 35 минути на опашка пред Cafe Sacher, защото за хубавите неща се чака! Настаняват ни в красив салон с високи тавани, червени стени и удобни червени кресла. Единственото по-хубаво от интериора на старото кафе е тортата, която предлагат! В Cafe Sacher Wien можете да се насладите на оригинален сахер за 7,50 евро и бутилка вода за 9 евро. Дали са уцелили печеливш бизнес модел, оставям на вас да решите, но мисля, че опашките пред заведението говорят достатъчно. Силни подозрения имаме и че точно там беше първия ни сблъсък с коронавирус vol. 2019, тъй като на опашката стояхме зад група подкашлящи азиатци, а точно 10 дни след това вдигнах температура и треска (шегичка е, спокойно). Да се върнем на тортата - магическа комбинация от три вида шоколад в ганаш, сладко от кайсии и шоколадови блатове. Ядеш и ревеш - хем от радост, хем от сладост. Сервира се и с една много естетически изпипана топка бита сметана, която леко балансира вкусовете и дава сили да си довършиш парчето. Останахме очаровани от обслужването и вкуса и заситени продължихме пешеходната обиколка на Виена...