Белгия за уикенд: Брюж - Венецията на Севера | Travel Diaries 2021
Не бях излизала от България от февруари 2020 и... абстинирах.
Напоследък работата и ангажиментите ни бяха в повече, удоволствията - съвсем не толкова. Не сме почивали от лятото, когато направихме много късо море, после ни се струпаха много емоции (не само положителни) покрай сватбата, смених работа, нови вълни, нови пикове - крайно ни беше необходимо малко разнообразие. Сигурна съм, че знаете за какво иде реч. От край време пътуванията - близки и далечни - са били това, което ме мотивира най-много - на фона на всички дългосрочни цели, които не зависят от нас, това е нещото, което е изцяло в наши ръце. Поне беше, преди пандемията.
С наближаването на пореден пик, приказки за пореден локдаун и, изненада, в зората на нов вариант, още "по-страшен", много заразен (абе, общо взето, прибирайте се вкъщи и не излизайте до лятото, ако зависи от медиите) и т.н., реших да рискувам, да съм импулсивна и, попадайки на много евтини билети в Ryanair, просто купих двупосочни такива, макар и да не знаех дали ще ги ползвам. До последно за това пътуване знаеха само семейството и кумовете ни, толкова не вярвах, че изобщо ще се реализира. Не драматизирам, просто след близо две години само мечти за далечни дестинации, хич не виждах как ще го реализираме. Та, решихме да си подарим уикенд на далеч, на който да прекалим с вредните храни и коледното настроение. Основното, което ме водеше, беше да има коледен базар - където и да отидем. Опциите бяха Унгария и Белгия, предвид всички ограничения в този период, като избрах дестинация, която не съм посещавала преди. А и ми липсваше френският... :D
Билетите ни струваха 20 евро в двете посоки за двамата през Ryanair, като решихме този път да пътуваме и с малък ръчен багаж, защото Братислава беше приключение с огромни раници постоянно на гръб. Предварително си разпределихме времето и начертахме графика - имахме един ден в Брюж и два в Брюксел. Тук е момента да спомена няколко важни неща относно самото пътуване:
- Тъй като Ryanair полетите кацат на летището в Charleroi, което е на 60 км от Брюксел, взехме билети за шатъл бусчетата на Flixbus, които към момента са единствените, пътуващи по този маршрут ежедневно.
- Предварително купихме и билети за влака до Брюж - имайте предвид, че през уикендите имат намалени уикенд цени и излезе доста удобно, имахме и опция за анулиране + възстановяване на сумата до 24 часа преди датата.
- Както в повечето европейски държави, тук също се попълва PLF (Passenger Locator Form) преди пътуване, с която декларирате откъде идвате, колко време ще престоите и на какъв адрес. Влизането в Белгия към онзи момент беше само с ваксина или тест, като проверките на летището в София бяха супер адекватни.
- Дори да сте се чекирали онлайн, задължително трябва да минете през чекин на летището, за да покажете всички необходими за пандемията документи - сертификат или тест + PLF формата. Срещу тях получавате едно листче, с което вече можете да минете през секюрити.
- Няколко дни преди да заминем бяхме неприятно изненадани, че Белгия влиза в червената зона за България, което означаваше, че на връщане ще трябва да направим и тест, въпреки че сме ваксинирани. Решихме, че тест ще направим в България, с риск да бъдем поставени под карантина за няколко дни - за щастие, на летището имаше лаборатория, нямаше никакви чакащи хора, а тестовете ни бяха по 80 лв. на човек.
- Масово по заведенията плащането кеш не беше позволено - особено що се отнася до take out местата - поръчваш на апарати и плащаш с карта. Най-добре си отворете една Revolut сметка, ако планирате пътувания в чужбина в близките месеци.
В деня преди полета получих SMS, че ще е добре да съм на летището поне 3 часа по-рано, предвид ситуацията в момента. Не го взимам прекалено насериозно - ние винаги сме доста рано на летището, реших че няма да отиваме още по-рано - в крайна сметка пристигаме на летището около 18:30 за полет в 21:00 ч., или поне така трябваше да бъде... бях изчислила всичко до последната секунда и трябваше да пристигнем в Белгия на време за предпоследния шатъл, така че да сме в Брюксел към 00:30. Реалността беше закъснение с час и половина, което доведе до изпускане на шатъла и молитви да се доредим поне за последния, за да не спим на летището в Charleroi.
Полетът до Белгия е дългичък. Кацаме малко след 00:30 ч. и благодарение на друг препълнен полет от Испания, който беше задържал последния шатъл, успяваме да се класираме за наистина последното автобусче, което отпътува в 01:00 ч. от летището на Charleroi. Имайте предвид, че говорим за белгийско време - междувременно, ние сме на крак от 08:00 ч. сутринта в България и към момента на пристигането ни в Брюксел в 02:30 ч. (03:30 българско време) вече ми е абсолютно все тая дали ще се спи на летището. За щастие, запазеният хотел е в близост до гарата, на която ни оставя шатъла (тъй като оттам тръгват и влаковете към Брюж). Разбира се, в последствие се оказва, че отново сме попаднали в супер шейди квартал, но това е типично за нас, затова не се впечатлявам. Настаняваме се и директно се хвърляме в леглата с дрехите, за да поспим малко преди натоварената програма на следващия ден.
Първият ден е посветен на Брюж. Събуждам се притеснена, тъй като няколко дни преди пътуването ни прочетох във Facebook група за пътувания в Белгия за отменена туристическа обиколка на Брюж в събота, заради студ и прогнози за 80% валежи. Отново се оказваме късметлии, тъй като небето изглежда чисто и дори има наченки за слънце. Взимаме по един бърз душ и тръгваме към гарата за животоспасяваща закуска, тъй като не сме яли от обяд в петък. Влакчетата към Брюж тръгват от Bruxelles-Midi, която е доста голяма и пълна с всякакви местенца за хранене и кафе. Разбира се, опашките на Starbucks са безумни, затова спираме на втората най-популярна опция за тейк аут - Dunkin. Зареждаме се с капучино и понички, което пък ни коства място за седене във влака - стигаме на перона в последния момент и влакчето вече се е запълнило. Осъзнаваме, че явно не само ние сме се зарадвали на слънчевата събота и сме решили да я оползотворим в Брюж....
Пътят до града е изключително живописен - излизаш от Брюксел и изведнъж попадаш в типична Фландрия. Архитектурата е очарователна, а градчетата, през които минава влакът - като от приказка. Пътуването продължава около час и 10 минути и е доста приятно, въпреки че стоим прави през по-голямата част (поне успяхме да си изпием кафето), а времето става все по-хубаво, колкото повече наближаваме Брюж. Тук е моментът да спомена, че температурите бяха доста ниски, беше и ветровито, затова не си представяйте 30 градуса и пек, като казвам, че времето е хубаво - имаше слънце и вятърът беше слаб, което за 29 декември в Белгия си е постижение.
Гарата в Брюж се намира на пешеходно разстояние от стария център и успяваме бързо да се придвижим до него. Никога не съм се чувствала толкова неподготвена за пътуване - поради доста спонтанното решение и натоварения период преди заминаването, не съм прочела почти нищо за града. Какво знам:
- Тук е сниман филмът "В Брюж" с Колин Фарел и Ралф Файнс, от който разбрах за съществуването на това вълшебно място и на който са изградени всичките ми впечатления за него.
- Историческият център на Брюж е обявен за част от световното културно наследство на ЮНЕСКО в началото на века.
- Градът има хилядолетна история - смята се, че е създаден около IX в. и е бил много важен за търговията в тази част на континента в началото на X век.
- Тук се намира и едно вълшебно място, наречено The Old Chocolate House, което според Trip Advisor и всички влогъри в YT е задължително за посещение.
- Известен е като "Венецията на севера", заради многото канали, които минават през града, което го прави още по-магически и приказен. Всъщност, самото име на града - Brugge, на фламандски означава "мост".
Колкото повече се доближаваме до централния площад, толкова повече се чувствам сякаш съм попаднала в някоя средновековна приказка. Градът е успял да съхрани средновековната си архитектура непокътната (визуално) и ми е трудно да повярвам, че в тези приказни къщички реално живеят хора. Спускаме се по каналите към (предполагаме) централната част на Брюж и виждаме какво имат предвид хората, като казват, че можеш спокойно да се загубиш там и няма да си изпуснал нищо. Всяка уличка и всеки ъгъл крият нова гледка, която да ти спре дъха - слепените островърхи къщички във всички нюанси на жълтото, оранжевото и червеното, ароматите на шоколад от стотиците магазинчета, пръснати из града, кокетните хотели, украсени с лампички за празниците или потънали в жив плет - дори успях да попадна и на тематичен Хари Потър магазин, който, за щастие на семейния бюджет, беше затворен. Градът е изключително оживен и категорично не страда от липса на туризъм, дори по това време на годината. Заради близкото разстояние, англичаните тук са повече от местното население. Не бързаме да стигнем до центъра, затова се наслаждаваме на спокойни разходки около каналите и наблюдаваме туристическите обиколки по тях - лодките са пълни!
Постепенно си проправяме път към централната част на стария град, където са и основните забележителности, които сме набелязали. Спокойно мога да кажа, че те се броят на пръстите на едната ми ръка - истината е, че Брюж сам по себе си е забележителен и незабравим, затова дори ден стига, за да се насладиш на красотата му. Минаваме през площада Бург, където се намира една от най-старите сгради в града - Кметството, строено между средата на XIX и XV век, изцяло в готически стил. Залепена за него е и една от най-ценните църкви в града - Базиликата на Светата кръв, в която се смята, че се съхранява капка от Христовата кръв, донесена от Светите земи.
Задължителен за посещение е и главният площад - Markt, който в средновековието е бил мястото, на което се е помещавал градския пазар. Това е и може би най-разпознаваемото място в Брюж, което сте виждали на картички и в интернет, а към момента на пристигането ни там е поместен и коледният базар на града. Завиваме към поредната тясна и живописна уличка, пълна с туристи и магазинчета за сувенири и шоколад, когато пред нас изскача Markt, огрян в слънчева светлина и пълен с живот в този студен съботен ден. Туристите са навсякъде, местните също са излезли на разходка, кафенетата по площадчето са пълни и, накъдето и да се огледаш, около теб е пълно с интересни и популярни постройки.
Там се намира палатът, някога седалище на управата на Западна Фландрия, Историческият музей, както и Музеят на бирата, както и кулата Белфорд - камбанарията на града, построена през XIII в. Ако си падате по музеите, можете да посетите Музея на пържените картофки, Музея на шоколада или Музея на бирата, който включва и посещение на панорамен бар с гледка към площада. Все пак, не сте били в Белгия, ако не опитате тези три национални богатства. На този етап ние вече сме доста гладни и уморени, затова спираме за няколко снимки и се запътваме към must visit мястото, което споменах горе - The Old Chocolate House.
Магазинчето предлага огромен асортимент шоколади, пралини и домашно приготвени белгийски бисквитки (т. нар. speculaas), които сте срещали и в други страни в региона - подобно на Балканите и тук не могат да стигнат до съгласие кой е измислил тези типични за зимния сезон вкусотии. На втория етаж е поместен и "tea house", като ние сме се запътили именно натам - чувала съм, че шоколадите им са неповторими, а и вече нямам търпение да хапна първата си белгийска гофрета. Атмосферата е изключително уютна и доста задушевна - камината е запалена, кафенето е украсено, а за фон е пусната приятна коледна музика. Заведението е пълно с туристи и за наш късмет хващаме последната свободна масичка.
Сервитьорът е изключително отзивчив, а френският на белгийците е чист и приятен за ухото. Поръчваме си горещи шоколади по негова препоръка - солен карамел за него и toffee praline за мен, както и класически пухкави брюкселски гофрети с бита сметана, с което си спечелваме недоверчив поглед от него (ама как така само бита сметана?). Готови сме да предозираме със сладко и не бъркаме - горещият шоколад е сервиран под формата на шоколадова кошничка, пълна с какао и други вкусотии, които да разтвориш в чашата горещо мляко пред себе си. На табличката има и бисквитки и още шоколадчета, в случай че захарта в основната поръчка не ни стигне. Тук мислено се потупваме по рамото, задето сме поръчали гофрети само с бита сметана и се нахвърляме на храната... останалото ще ви го спестя.
Заредени сме с нови сили и установяваме, че сме в градчето от само 3 часа, затова продължаваме обиколката без път и посока, като в движение установяваме, че сме стигнали до моста Бонифаций - едно от най-популярните и фотогенични места в града. Противно на очакванията ви, съдейки по снимките, това всъщност е един от най-младите мостове в града, на около 150 години. Намира се в романтичния Arentshof - тих, мистичен и спокоен двор зад готическа църква от XIII в., символ на града - Църквата на Дева Мария. От едната страна се извисяват впечатляващите кули на църквата, а от другата, над канала, красиви дървени къщички, в които ще ви се прииска да се нанесете. Залепен за църквата е и дворецът Gruuthuse, дом на брюфки благородник през XVв., приютяващ Музеят на приложните изкуства - Gruuthusemuseum, с неговата впечатляваща архитектура. Не случайно казах "мистичен" - дали заради готическата обстановка, или заради статуите на Четиримата конника на апокалипсиса, атмосферата в това дворче е еднаква доза мистика и романтика.
Разходили сме се по каналите, разгледахме площадите, минахме през прословутия мост на Бонифаций, като през цялото време се радвахме на прекрасно слънчево време, заради което решаваме, че ще продължим пешеходната обиколка, като се изгубим по тихите и тесни брюжки улички. Попадаме на оживена търговска улица, която не сме очаквали, пълна с магазинчета, заведения и туристи. Озоваваме се в двора на нещо, което доста наподобява нашите манастири и след бърза проверка в гугъл, разбираме, че сме в Begijnhof - последният останал "манастир" на бегините. Бегините са женска еретична религиозна общност, възникнала през XIII в. като част от францисканския орден. Били са особено популярни в Германия, Фландрия и Франция в периода между XIII - XVI в., а днес мястото е населено от монахини от ордена на Св. Бенедикт.
Излизаме от двора на ордена и се озоваваме в Minnewater - парк, до който не вярвах, че ще стигнем, тъй като изглеждаше доста далеч на картата. На брега на водата по това време на годината виждаме ледена пързалка и нещо като зимен бар, който предлага разнообразие от коледни напитки като греяно вино, горещ шоколад, чай и други. Всички коледни фестове в Белгия тази година изискват зелен сертификат за консумация - дори да не ви проверят на влизане, ако тръгнете да купувате нещо, ще ви го поискат. Паркът е много красив и живописен, там се намира т. нар. "езеро на любовта" и Мостът на влюбените и изглежда като чудесно място за разходка в по-подходящо време. Добрият късмет, обаче, започва да ни напуска, времето се влошава и решаваме да се насочим обратно към гарата.
Разходката от парка е много кратка, гарата се намира съвсем на близо, а влакчетата в обратна посока са доста чести, заради което успяваме да си намерим място във вагон, точно когато дъждът се усилва.
Брюж е като излязъл от средновековна приказка! Въпреки че градът е доста по-стар, дълги години тъне в забрава, а през XIX в. голяма част от него е реставрирана, спрямо тогавашните стандарти и течения в архитектурата, е успял да запази автентичния си дух и вид. Дори кулата Белфорт е била опожарена малко след построяването си през XIX в., в следствие на което и всички градски архиви са изгубени, но в последствие е построена отново през същия век и е запазена в оригиналния си вид и до днес. Няма неподходящо време да посетите Брюж - през лятото разходките и дните ще са по-дълги, през зимата, обаче, се събужда приказната атмосфера, пълно е с пазари и магазинчета, а туристите са в пъти по-малко, подплашени от негостоприемното белгийско време. Разходката ни до града осмисли цялото пътуване - разбирам защо хората казват, че не си бил в Белгия, ако не си видял Брюж.
0 коментара