Сигурна съм, че всички познавате горската приказка, скрита на няколко километра от Боровец — вилите Ягода и Малина. Детските ми спомени за това място са точно такива — приказка, отиваш и директно се озоваваш в някоя от приказките на Андерсен, в малка топла къщурка, пиеш горещ шоколад и гледаш през прозореца как навън трупа сняг. 

Преди няколко седмици решихме да се върнем там, като този път се предполага, че съм по-голяма и уж помъдряла, но със сигурност по-трезво мислеща. Още като звъннахме да запазим вила попитахме момичето по телефона коя от двете да изберем, тъй като разбрахме, че Ягода са обновени и предполагаемо по-луксозни. Е, бързо ни изкараха от заблудата, тъй като дори рецепционистката не можа да си изкриви устата и да ни излъже да вземем „по-луксозните" — откровено си каза, че не си струва да плащаме повече...

Така се върнахме към откровено по-симпатичните островръхи къщички, алпийски стил, но силно непретенциозни — Малина. И от този момент започна приключението. Освен ятото мухи в двете спалнички, които се крият под покрива и атакуват във всеки удачен момент, правейки спането там напълно невъзможно; се сблъскъхме и със слабо отопление навсякъде в студен и дъждовен уикенд и въпреки че го усилвахме, се чуваше пукот и температурата отново падаше надолу; да не споменаваме миризма на застояло навсякъде, сякаш не е проветрявано от седмици (което, ако съдим по мухите навсякъде, по-скоро е невярно). И най-интересното — излизаш от виличката и отново попадаш в есенната приказка! Ако не ми вярвате, имам снимкови доказателства, за да се убедите. Навън — рай, вътре — не съвсем. На всичкото отгоре улучихме доста дъждовен уикенд, а аз бях все още болна и прекарахме почти целия ден вътре. 

Направи ми впечатление и че Боровец през есента е учудващо тъжна картинка. Празни улици, празни заведения (освен Рила и Terrace Lounge, разбира се), в едно от най-известните и любими мои ресторантчета дори нямаха заредена бира, като оправданието беше „няма ги още западните туристи". А на сутринта ядохме без съмнение най-гадните мекици, потвърдено от човек който не обича никакви (аз) и човек, който обожава и яде всякакви (приятелят ми).

Спирам с негативите до тук, защото не това е целта на блога. На мен Боровец ще ми остане слабост, колкото и неприятни преживявания да имам там. Обожавам това място и винаги съм. Обичам природата му, уюта на това, че не е голямото и шумно Банско, харесва ми колко близо и сгушено е всичко там, а през зимата се превръща в повече от приказка и се чувствам, сякаш съм се пренесла в Алпите. Прекарах изключително спокоен и уютен уикенд вътре, докато навън валеше, а вечерта посетихме и новия ресторант на Victoria - Victoria the Bear, точно до ски пистата срещу хотел Рила. Това е любимото ми заведение от 10-годишна, когато всеки уикенд баща ни ни водеше в Kino Arena Младост да ядем пици във Victoria (тогава най-обикновена пицария, днес доста гъзарско място, явно). Конкретно това място е направено супер впечатляващо, в алпийски стил, с много дърво и много пухкави китеници, одеяла, възглавници и т.н. и въпреки празния Боровец, ако не бяхме резервирали нямаше да има къде да седнем, защото вечерта бе препълнено.

По принцип съм страхотен домошар, но напоследък всяка възможност, която ми се отдава да изляза от големия град я посрещам с отворени обятия. Явно имам спешна нужда от почивка и сама не го осъзнавам, защото се хващам, че всеки октомврийски уикенд прекарах извън града... в този смисъл...

Софиянци, не забравяйте да спрете и да поемете въздух. А каква по-хубава възможност да го направите от този Боровец, който се намира на по-малко от 2 часа път с кола, където цари невероятно спокойствие през това време от годината. Боровец е близка, лесно достъпна дестинация, съвсем не скъпа и има много хубави хотели, в които да можете максимално да се отпуснете... без да броим вилите Ягода и Малина. През последните месеци много известни „инфлуенсъри" се тагваха, писаха и снимаха това място, изкарвайки го като най-скъпия 5-звезден хотел и признавам, наистина им повярвах, че е обновено и няма да си хвърля парите на вятъра. Уви, не стана съвсем така. Затова като финално послание: не вярвай на всичко (всички), което (които) четеш онлайн. :)