#2018#блогър#дестинации#екскурзия#зима#Италия#любими#пътеводител#пътувания#Рим#травъл#travel#Traveldiaries
Вечният Рим | Travel Diaries: Città Eterna
"Глупак е този, който се възхищава на други градове без да е бил в Рим."
Това е цитат, който само човек, бил в Рим, може да разбере наистина. Аз не бях ходила досега и много подценявах красотата на Италия, защото впечатленията ми от Милано са меко казано "разочароващ". Рим, обаче, е друго нещо! Винаги съм знаела, че ще харесам Рим, но изобщо не бях очаквала да се влюбя в него. Камо ли за някакви си 48 часа обиколки из града (за които обиколихме центъра на длъж и на шир и видяхме 80% от топ туристическите дестинации - ако някой ви е казал, че не е възможно - излъгал е!)... И не ме разбирайте погрешно, Италия ми е слабост от малко дете, дори не знам откъде е тръгнало всичко. В седми клас надух главите на нашите да ходя в 105-то да уча италиански, ама те не та не! Какво ще го правиш тоя италиански? Къде ще го говориш? За какво ти е? Накрая ща, не ща, трябваше да се примиря с руската.. Още помня и първата ми среща с езика в Милано, в едно малко магазинче, когато младежът зад касата ми зачурулика напевно, почти се разплаках от кеф и излязох без да си купя нищо.
И да искам, не мога да обясня какво чувствах, разхождайки се из улиците на този град. Ще си позволя да цитирам Хенри Джеймс в "Портрет на една дама":
"Винаги се беше интересувала от история, а в Рим историята беше в камъните на улицата и в атомите на слънчевата светлина."
Че какво можеш да видиш за 48 часа? Много. Страшно много. Наскоро бях прочела любимата "Шестото клеймо" и бях готова да преживея отново книгата и местата, за които само съм чела и слушала. И понеже не мога да пресъздам емоциите с думи, ще ви разходя из Вечния град с някои скромни снимки на дъхоспиращи места, които камерата на остаряващия ми телефон не можа да пресъздаде. Вижте сами:
Не знам кое е най-доброто и кое най-лошото време за посещение, но знам, че този град кипи по всяко време на годината. В средата на ноември го усещах като август. Хотелът ни се намираше на 3-минути пешеходно разстояние от Сант Анджело, имахме 1 час време до запазените билети за Ватикана и се възползвахме от кратка обиколка и вкусни кафета и кроасани.
Минахме през Caffe Castello, което ми беше препоръчано от Foursquare (винаги ползвам Foursquare за места за храна, където и да пътувам!) - имат много хубаво кафе и вкусни кроасани, цените са напълно нормални, а се намира на няколко пресечки от входа на Ватикана.
Преди да влезем в музея минахме през площад Св. Петър. Нещо, което няма как да не те впечатли са мащабите - всичко е супер грандиозно! Обожавам архитектурата им и не спирах да снимам сградите... не само известните.
Почти целия първи ден прекарахме в Музея, което беше доста предвидимо. За да не затрупвам с безброй снимки, само ще кажа, че посещението си заслужава и че силно препоръчвам да си вземете skip the line билети online преди да отидете, защото влязохме за секунди, докато опашката за касите беше километрична. И много важно уточнение: не забравяйте да се запознаете предварително къде отивате и какво разглеждате, особено в такива огромни музеи.
Когато излязохме от музея привечер се запътихме към по-отдалечените централни части, в търсене на място с хубаво вино и пица. Толкова се бях наситила на емоции и преживявания вече, че се чуствах психически изтощена, въпреки че бях вървяла без да спра и поседна 7 часа. На такива места физическа умора не се усеща!
Естествено, озовахме се в Трастевере - "най-живият и най-интернационален квартал в Рим" според Google. Избрахме си тиха закътана уличка, в която най-накрая успяхме да се спасим от шума на Рим, а усещането беше, че изобщо не сме в тази част на Италия и беше повече от прекрасно!
Тук е моментът, като истински ценител на пицата, публично да разбия митовете и да заявя, че римските пици са вкусни! Стига да знаеш къде да отидеш и какво да опиташ, няма да останеш разочарован. Винаги избирам най-семплата и традиционна пица (въпреки че на снимката е Капричоса), с която трудно нещо може да се обърка. Отново, съветвайте се с Foursquare/Trip Advisor/което приложение предпочитате, за да ви отведе на правилното място.
Историите от първия ден ще прекъсна тук, когато се прехвърлихме в ресторанта, в който щяхме да вечеряме. Оставям ви с тази снимка от избата, в която ни посрещнаха келнери с чаши просеко, което после се превърна във вино, после още няколко бутилки и след няколко часа беше коктейл на шумен площад между няколко бара.
Може би сега е редно да спомена, че най-впечатлена останах от място, от което изобщо не очаквах. Красотата на Навона не може да се опише нито с думи, нито със снимки! Красотата, размерите, архитектурата, детайлите, усещането са неща, които нито една снимка на това място не е успявала да ми предаде по никакъв начин! Видях я и на тъмно, и на светло (и много се радвам, защото през деня е страшно пренаселено) и мога да кажа, че се насладих максимално на това място. За съжаление, обаче, нямам blog appropriate снимки, които да споделя с вас...
Следваща спирка: Пантеон. Тук историкът (вече скрит дълбоко в мен) полудя и сърцето ми скочи в гърлото. Представете си го така: разхождате се по Аксаков, завивате по Шишман в посока Народно събрание и пред вас изскача сграда, която изглежда като photoshop-ната, като copy-paste-ната от преди около 20 века назад. No big deal, само си глътнах граматиката. И понеже една снимка струва хиляди думи:
Така и така бяхме в района, директно продължихме разходката по вътрешните римски улички в посока ди Треви. Най-романтичното място в града, което нямаше как да посетим - най-малко, защото искаме да се върнем в града, а всички знаем, че за да се случи това, трябва да хвърлиш някоя монетка във фонтана.
Нещо, което едва ли знаеш, ако не си ходил в Рим, е колко е голямо това нещо (както всичко друго в града, очевидно)?! Никога не си го бях представяла по този начин, признавам, дори Google Earth създаваше грешна представа за размерите на това истинско произведение на изкуството. Грандиозно и леко кичозно, както повечето сгради в Рим, ди Треви крие истинско очарование, което определено оправдава култа, в който са го издигнали туристите. И не мога да крия, че наистина е доста романтично място, макар и в някоя паралелна вселена, в която можеш спокойно да се разходиш там, без да бъдеш бутнат във фонтана от напиращи за снимка туристи.
Времето напредваше, имахме около 2 часа да отидем до Колизеума, да хапнем някъде и да се върнем в другия край на централната част, за да вземем билетите за Боргезе преди касите да са затворили. И какво направихме в тази ситуация, според вас? Отидохме до Lush, Sephora, Kiko, за джелато, за пица, до Колизеума - в този ред.
Да отидеш в Италия и да не ядеш джелато е като да отидеш в Италия и да не пиеш вино, просеко, да не ядеш пица, да не видиш веспа или да отидеш в Рим и да не видиш Колизеума, макар че ние почти направихме последното.
Шегувам се. Видяхме си го, че даже и пресметливо си взех обяда за изпът (или за фотосесия пред Колизеума, има ли значение). Не, че имаше значение, защото вече безумно закъснявахме и прелетяхме от Колизеума до Боргезе за някакви 30-тина минути.
Отново всичко приключи в страхотен местен ресторант, но това е една друга история...
В заключение ще кажа на всички, които още не са посещавали, че Рим е всичко, което сте чували за него и много повече. Хората са казали, че не си видял света, докато не си бил там и са напълно прави (и буквално, и преносно - Ватиканския музей съхранява историята на половината свят).
Романтичен, вечен, грандиозен, несравним, спиращ дъха, градът на всички времена и на целия свят.
***
Ако още четеш:
За кафе и закуска (страхотни захаросани кроасани): Caffe Castello
За джелато: Gelateria Glauco - Monti
За пица: Il Ponentino
За вино и вкусна вечеря: Al Vero Girarrosto Toscano
0 коментара