Скъпа 2018,... | Dear 2018,...
Аз съм против новогодишните резолюции и твърд привържаник на концепцията "искаш нещо да се промени - трябва да го промениш тук и сега, а не да изчакваш оправдания като рождени дни, нови години" и т.н. Затова и не съм по равносметките - опитвала съм предишни години, дори тук в блога, но откровено не вярвам в "нова година - ново аз". Въпреки това за мен е много важно в края на годината да си дам сметка за постигнатото и непостигнатото и да си направя изводи за взетите и невзетите решения.
Има нещо романтично и сантиментално в идеята за нова година като бял лист, на който сам да напишеш историята си, но не мисля, че Бог/Вселената/Буда (всекиму според разбиранията) го интересува дали е 23 октомври или 1 януари. Затова приканвам всички, които искат да се променят, да го правят постоянно, без значение коя дата е.
---
Странно е как, преминавайки през годината, нищо не се променя драстично, но като стигнеш до 31.12 и погледнеш назад всичко е различно. Не осъзнавах колко наситена на събития бе 2018, докато не седнах да пиша това.
Подобно на миналата година, 2018 започна с раздяла, от тъжните. Този път не беше човек, а обичан домашен любимец, което също съвсем не е безболезнено - почина 11-годишната ни каракачанка, която беше и първото куче, което съм отгледала от бебе. Тази раздяла, обаче, ми донесе нещо прекрасно! Първи урок за годината: всеки преживява трагедиите в живота по различен начин, затова не съди хората прекалено строго, особено в скръбта. Бях обвинена, че бързам да заменя едното куче с друго, без който и да е да опита да разбере, че може би това е моят начин да го преживея.
Януари, обаче, беше и много красив! Станах леля на едно малко усмихнато топче любов, което вече даже пълзи и което съвсем скоро ще бъде голямо момче. Още не мога да повярвам и да свикна с "я виж леля ти Мими..." :D
Нея вие вече я познавате...
Макар в личен и семеен план 2018 да беше изключително трудна и тежка година, не мога да не ѝ призная и малките победи, които ми донесе. След 4 години мъки, 4 месеца адски мъки (покрай държавните изпити) и 9 месеца чакане, най-накрая получих мечтаното листче, удостоверяващо успешно придобитата бакалавърска степен. И да ви кажа, да си знаете - не си струва мъките. Изобщо.
Казах, че 2018 бе тежка в семеен план, но беше колкото тежка, толкова и успешна за семейството ми. Докато си блъсках главата в СУ и бързах да завърша, опитвах се да си намеря място в работата, малкият ми брат ме настигна и постигна своя лична малка победа, разбивайки матурите, кандидатстудентските изпити и записвайки желаната специалност... по ирония на съдбата (и по негов личен избор), моята.
Урок номер 2: понякога това, което мислим, че е най-добро за някой, може да не е точно това, в което вярваме ние самите. Твърдо вярвам, че всичко се случва с причина, както съм казвала и преди. Затова, въпреки разубеждаването и твърдата ми позиция против влизането му в тази специалност и университет, отстъпих и уважих избора. Колкото и добри намерения да имате, колкото и важни да са ви хората, оставете ги сами да взимат решенията за живота си.
Юни бе важен за мен по много причини. Това бе месецът, който тотално преобърна годината за мен, в положителна посока. Истината е, че малките стъпки най-лесно могат да те заведат до голямата цел. Или, за да бъда по-политически коректна: "There is no elevator to success, you have to take the stairs.", както гласеше надпис в компанията, в която започнах работа именно през юни. Това беше и месецът, в който за пръв път си партнирах с бранд в блога, което беше огромна стъпка напред и за което съм безкрайно благодарна за предоставената възможност!
Както всяко друго, лятото бе предимно положителни емоции. А и все пак - на кого му трябват житейски уроци през лятото, когато всичко, за което мечтаем, е слънце, море и студена напитка в ръка. :) Аз прекарах своето в любима Гърция (защо е любима можете да видите тук под номер 3).
Тази година септември дойде бързо, за да ни напомни, че нищо хубаво не е вечно, нито дори лятото. Освен ако не живееш на някое по-атрактивно южно местенце, разбира се. За щастие този септември имахме повече време за слънце и повече време за море, без обаче да имаме възможност да забравим, че есента наближава. На мен ми бе напомнено когато вдигнах 39 градуса температура навръх семейната ни почивка. Ама не ми личи, нали:
Септември беше и Капана фест, който от години чакам да посетя, но все не мога да навия никого да дойде с мен. Фестът далеч не е толкова уау, колкото очаквах, но Пловдив винаги ми носи много положителни емоции и винаги го обвързвам с много прекрасни моменти (и двете ми ходения до Пловдив тази година бяха за празници), затова се връщам отново и отново с удоволствие.
Няма нужда за пореден път да обяснявам колко точно любима ми е есента и как всичко хубаво се случва през този сезон (най-хубавото преди 24 години, когато съм се появила на този свят хе-хе). Просто ще спомена, че за пореден път есента ми донесе десетки неочаквани хубави моменти и незабравими изживявания и ми показа, че дори в най-мрачните и тъжни дни, когато най-малко очакваш, могат да се случат най-хубавите неща.
Октомври си е моят месец и като такъв бе страхотен!
А ноември бе приключение! И не говоря само за пътуванията...
А любимият декември е винаги красив, емоционален и уютен...
За пръв път влизам в новата година толкова уверено, спокойно и толкова готова! Вече имам големи планове за 2019 и се надявам скоро да мога да ги споделя с вас тук...
Честита нова година!
0 коментара