#2019#видим#езеро#интересни#какво#Македония#места#Охрид#пътеводител#пътуване#blogger#bulgarian#travel#Traveldiaries
Travel Diaries: Охридското езеро | Ohrid, Macedonia
Винаги търсим красивото другаде - колкото по-далеч, толкова по-добре. Пътуванията са се превърнали в символ на социален статус и който ходи в Испания и Италия е "traveler", а който пътува в Гърция, Сърбия и Македония е обект на тъпи шегички. По тези критерии (а и по много други) аз никога не съм била от готините, но пък доскорошните ми притеснения да се кача на самолет имат и ползи - успях да обиколя много места в България и околностите, до които други така и не стигат.
Преди няколко месеца се шегувах с нашите, че с тях по традиция на всеки национален празник сме в някоя стара българска столица. Грубо пресметнах, че остава да посетим само 2, 1 от които някои ще спорят дали изобщо се счита за такава, и така пуснах мухата за Охрид на 24 май - празник, който по традиция ми е запазен за семейни разходки.
Преди да пристигнем в града нямах никакви очаквания - вълнувах се за крепостта на Самуил и за манастира на Св. Наум, но цялостното ми усещане беше тип "отивам на село", а не "отивам да разгледам красив жив град". Който е ходил там може да познае, че първоначалната ми представа беше оборена на 100%, защото Охрид е красиво, оживено, китно градче с дъхоспиращи гледки и постоянен човекопоток! Знаех, че е популярна туристическа дестинация, но бях изпуснала малката подробност, че 24 май е и македонски официален празник и градчето се пукаше по шевовете!
Преди да започна, няма как да пропусна да похваля страхотните домакини от Apartments Filevi OldTown, които ни взеха от пристанището, упътиха ни до апартамента, намериха ни паркомясто и ни направиха резервация за вечеря в ресторант в града. "Апартаментът" всъщност е къща в центъра на Стария град, на 200 м от Св. София, има красива градина и прекрасна гледка към езерото.
Какво да видим в Охрид?
- Самуиловата крепост
- Манастир "Св. Наум Охридски"
- Църква "Св. Йоан Богослов" ("Св. Йоан Канео")
- Манастир „Свети Климент и Пантелеймон“ или Манастир Плаошник
- Църква "Св. София"
Охридското езеро е разположено на македоно-албанската граница и е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО, като то е и най-дълбокото езеро на Балканите. За тези, които не си падат по историята - Охрид е столица на Първото българско царство по времето на цар Самуил, който построява там крепост, съхранявана и до днес... но като македонска крепост на македонски цар. Като оставим подробностите на страна, Охрид е от изключително значение за българската история и култура, но и за православието като цяло - през 887 г. Св. Климент (Охридски) е изпратен като учител в района, където основава Охридската книжовна школа заедно със Св. Наум и превръща Охрид в център на българската книжовност по време на т.нар. Златен век. Следва построяването на манастира, носещ днес името на Св. Наум и съхраняващ неговите мощи, което става с помощта на тогавашните български владетели (Борис и Симеон). Можете да си представите защо се чувствах като у дома си там. :)
Туристическата ни обиколка започва с вешалица и "Скопско" в ресторантче срещу старата църква "Св. София". Малка вметка за охридските заведения - голямо разочарование! Не сме отишли на хранителен туризъм, но нямайте големи очаквания към атмосферата и менютата и заложете на балканска скара и бира. :)
Подготвени сме за много дъжд, защото прогнозата ни плаши цяла седмица, но такъв не идва - преваля докато хапваме, колкото да можем ставайки от заведението да се скрием бързо в църквата отсреща. Имаме 2 дни на разположение и решаваме първия да се отдадем на спокойни разходки из тесните калдъръмени улички на Охрид, защото основните туристически местенца изискват повече време и ходене. Из целия град се усеща уют, типичен за всеки стар град с тесни улички и сгушени ниски постройки. По дължината на Централната пешеходна улица в Стария град са разположени стотици магазинчета, кафенета, сладоледаджийници, сергийки с бижута (охридските бисери са гордост на града), а самата улица е винаги оживена, шумна и по свой начин чаровна и привлекателна - не обичам тълпите, но се връщам натам няколко пъти. Улицата свършва до пристанището с два големи паметника на Св. Климент и Св. Наум и красив площад с мини парк около него. От там се спускаме по крайбрежната алея, която е широка и спокойна за разходки и единствената компания, която имаме са лебедите в езерото. На обратно алеята свършва с поредното крайбрежно ресторантче, където започва и сърцето на Стария град. Уморени от пътя се връщаме в апартамента, където след кратка почивка приключваме деня със скара за вечеря (изненада) и бърза разходка. Прибираме се уморени и нетърпеливи за следващия ден, когато ще посетим и най-красивите места в района.
Ставаме рано, за да имаме време да стигнем до манастира Св. Наум, който се намира на 30 км. от Охрид. Вариантите са 2 - корабче до там, което спира на още няколко места по пътя, или кола. Избираме кола, за да имаме време за всичко, което сме планирали за деня. Манастирът е разположен на границата с Албания (без майтап - на входа на манастира има табела "ГКПП"), далеч от населени места - единственото нещо, което чуваме, са гущерчета, щурци и други буболечки. Манастирът е голям, разположен на брега на езерото и представлява цял комплекс - вътре има кафене, ресторанти, няколко църкви и основната част - църквата Св. Наум, в която се съхраняват мощите на светията.
*обръщам внимание за пауните на покрива <3
След кратко спречкване с група нагли немски туристи, излизаме от църквата и посядаме на оградата с гледка към езерото, където компания ни правят домашните манастирски... пауни! Наслаждаваме се на слънцето, красотата и святото място, докато още е сутрин и е сравнително прохладно и спокойно. След като обиколихме параклисчетата в комплекса седнахме да се освежим в кафенето, от което тръгват туристически обиколки с лодка, а аз вече съм влюбена в спокойствието и красотата на това място!
Следобед се изкачваме до Самуиловата крепост - за щастие хотелът ни е точно под Горната порта, от която тръгва улицата, водеща до крепостта. Катерейки нагоре се наслаждаваме на спокойните охридски улички и разсъжденията на изучен съгражданин за това било ли е изобщо Самуиловата крепост крепост (препоръчвам да не сте като него, а предварително да четете къде ходите <3). Изненадана съм от огромния поток туристи на крепостта на фона на пустите охридски улици в горещия следобед. Германци, китайци, поляци, сърби, се стичат да се насладят на гледката от крепостта към града, езерото и хълмовете отсреща.
Крепостта е била многократно разрушавана, което ще забележите и при посещението си там - докато външните стени са възстановени върху основите и вдигнати, за да пресъздадат формата и размерите на някогашната крепост, отвътре единственото, което напомня, че някога е имало нещо там, са останалите ниски камъни, някога част от богатството на крепостта. Въпреки това, стената на крепостта е възстановена и пригодена за туристи (макар и с доста стръмни стълби и тесни пътечки), а всички се втурват нагоре за снимки на впечатляващия пейзаж, който се разкрива от най-високите части.
От Самуиловата крепост поемаме по пътечка надолу към езерото, която ще ни отведе до някои от най-живописните местенца около езерото - църквите Св. Пантелеймон (Плаошник) и Св. Йоан Канео. Не сме много изненадани колко трудни за откриване се оказват двете - все пак сме свикнали от липсата на указания в родината и разчитаме на тълпата пред нас да ни отведе до правилното място. Първо стигаме до Св. Пантелеймон, който се оказва доста близко до крепостта и до който все пак има някакви указания. В църквата днес се съхраняват мощите на Св. Климент Охридски, което е и причината да я търсим упорито, въпреки липсата на туристическа значимост на мястото - църквата е възстановена в началото на този век върху останки от джамия, която пък някога е била издигната на мястото, на което Св. Климент Охридски работи. Освен християнски, района е и богат археологически извор - там се е падала една от централните части на Лихнида - древен град, за който имаме сведения между 400 г. пр. Хр. - 526 година, който се е намирал на мястото на днешен Охрид и покрайнините му. Около църквата все още се виждат руини от древна Лихнида, разрушена от земетресение през 526 година.
След кратка обиколка на манастира и поклонение на мощите на Св. Климент се отправяме към следващата спирка, която е и любима дестинация за фотографите в района. Църквата Св. Йоан Канео е разположена в рибарското селище Канео, откъдето идва и името на храма, посветен на Св. Йоан Богослов. Датира от XIII век, когато се смята, че е била част от манастир, разположен на същото място, който е бил разрушен от османците. Както повечето църкви в района и тя е била съборена и възстановена след края на Османското владичество, но това, което я прави атрактивна за туристите е изключително живописното местоположение и впечатляващата гледка към езерото, а в ясно време и към албанските брегове отсреща. Да откриеш църквата без навигация и интернет е истинско предизвикателство! Пътя минава през горичка без обозначени пътеки, табели не се сещам дали видяхме и общо взето следвахме инструкциите на един македонец, който срещнахме до Плаошник, както и посока "към езерото". Постепенно пътечката, която сами си направихме, започна да се спуска към езерото, а в един момент пред нас изскочи и покрива на красивия храм. Стигнахме до него точно в момента на т. нар. "golden hour", което направи гледката пред нас още по-дъхоспираща! Пътечката надолу към храма ставаше все по-стръмна и мястото определено не е за не-любители на височините. За тях има достатъчно място за красиви снимки горе. :)
Не мога да отрека, че Охрид ме впечатли - спокойствието на града, прелестните гледки и тесните калдъръмени улички, малките китни магазинчета, кафенета, сергийки, вкусната скара и меката бира, животът, който кипи в това градче, са неща, които си заслужава всеки да усети и изпита. Пътят до там е дълъг и определено не е най-приятната дестинация за стигане с кола, но си струва всяка секунда! Този път бяхме за кратко, но следващия, а такъв ще има, неизбежно ще спрем и до възхитителния каньон Матка и Скопие.
Кое е любимото ви място в съседна Македония?
0 коментара