#2019#ваканция#дестинации#екскурзия#забележителности#Париж#пътеводител#разказ#Франция#travel#Traveldiaries
Travel Diaries: пролет в Париж | Day 3 & 4
Динамичен, жив, цветен и шумен, Париж те завладява от първата минута и не можеш да си представиш да не си там. Винаги те чака с отворени обятия и всеки път, в който се върнеш, го чувстваш все повече като дом.
Връщам се в Париж за втори път, с точно десет години разлика и нетърпелива да видя как се е променил и как ще ме грабне любимият на милиони град. Подготвила съм пътеводител, удобни маратонки, празна галерия в телефона и бутилирани емоции и нямам търпение да разгледам романтичния Париж с очите не на 14, а на 24-годишна. Разполагаме с 4 дни, които са повече от недостатъчни, но които са добро начало за опита ми да се влюбя в града и след които съм сигурна, че ще се връщам отново.
Ако решите, че ранен април е перфектното време за разходка в слънчев Париж - помислете добре. Факт е, че преди 10 години по това време се радвахме на прекрасна топла пролет в града, но сега температурите бяха по-близо до 0, отколкото до 30 градуса и макар само за 5 дни, дъждът не ни подмина. За щастие, предвидливо следих прогнозите до последно и променях плана, за да можем да се насладим на слънчевите мигове навън и да се крием от дъжда вътре. Добре, че времето се стъжни в сряда, когато музеите работят! Така, за щастие, успяхме да отделим почти цял ден (по план) на Лувъра и Орсе, но реалността беше малко по-различна...
Ние се измъкнахме от музея сравнително рано, защото в един момент лудницата стана малко повече, отколкото можем да понесем и към 14 часа вече се бяхме насочили към едно бистро, което намерихме онлайн с идеята да направим втори опит за първо впечатление с храната, след неуспешния първи обяд в Парижански ресторант предишния ден (ако не сте прочели предишната публикация, какво чакате?). Бистрото, което избрахме, се казва Bistrot Victoires и се намира съвсем близо до Лувъра, на гърба на Palais Royal. Атмосферата вътре беше типична за френско бистро в средата на миналия век (все пак съм посетила доста през онзи период), супер автентично и пълно с хора. Почакахме няколко минути да ни настанят и бяхме сред късметлиите - хората зад нас нямаха директно бяха отпратени още на вратата - мястото се пука по шевовете. Бях впечатлена от обслужването и приятелски настроения персонал (докато един от сервитьорите не започна да ни се зъби, защото не сме го разбрали какво ни казва, де :) ), храната беше вкусна, а цените - напълно приемливи. Хора, толкова време чаках да опитам прословутата френска лучена супа, а само на едно място от 10-те заведения, които посетихме, я предлагаха за обяд - французите я поръчват като антре преди вечеря и обикновено се сервира след 18:00 ч. Въпреки че не ми се получи със супата, опитах прословутите им профитероли със сладолед и шоколадов сироп и... ще оставя снимката да говори.
Лошото време ни попречи да се насладим на едно от любимите ми места в града - градините Тюйлери на Катерина Медичи. Това е паркът пред Лувъра, в който са разпилени скулптури, езерца, музеи (Музеят на оранжерията, където можете да видите известни произведения на Монет и Jeu de Paume). Градините започват от Конкорд и стигат до Триумфалната арка пред Лувъра. Кръстени са на Двореца Тюйлери, който е построен за кралицата в западния край на Лувъра и опожарен през 19 в. Градините са дооформени от градинаря на Луи XIV, André Le Nôtre, за да придобият типичния формален стил на френските градини. Между някогашния дворец и градините стои Arc de Triomphe du Carrousel - построена между 1806 и 1808 в чест на Наполеоновите победи през този период и различна от Триумфалната арка на De Gaulle. Споменавам това, защото малко хора, които не са ходили в Париж, изобщо са чували за съществуването на първата, а истината е, че както в повечето европейски градове, тук също има няколко арки, посветени на различни военни победи.. в случая на Наполеон.
Въпреки плана да обикаляме музеи цял ден, след вкусния обяд излязохме на все още мрачно, но сухо време и решихме да се възползваме от малкото дни, с които разполагаме и да се разходим из централните части на Париж около Лувъра и Palais Royal. Нямаше как да пропуснем супер instagrammable градините на двореца! Те са проектирани за Ришельо от градинаря му и реализирани в началото на 17 век, но в последствие, при смяната на собствениците на Palais Royal, заради допълнителни пристройки към него са били смалявани. Последно са променяни при Шарл X, но въпреки това, градините са запазили до голяма степен първоначалния си вид и са сред популярните места за разходка на парижани. В момента, районът около тях и двореца е изключително оживен, пълен с търговски обекти - магазини и кафенета. Инсталацията, която виждаме на повечето снимки в Instagram, се нарича Les Deux Plateaux и е създадена от Даниел Бюран през 1985 година във вътрешния двор на Palais Royal. Въпреки славата си в социалните мрежи, тя е доста критикувана. Няма да лъжа, макар да е фотогенична, на фона на историята на сградата и градините му, разположени на метри от инсталацията, наистина не виждам мястото ѝ там.
Метеорологичните условия този ден не спряха да ни провалят плановете! Опашката за входа на Orsay не беше кой знае колко голяма, но времето ставаше все по-зимно всяка следващата секунда и идеята да чакаме 30-тина минути на ледения вятър не ни блазнеше много, затова решихме да прекараме остатъка от деня в разходки около Сена, а като батерията започна да ни пада заради дългите разходки, се спуснахме отново към Шамз Елизе. Направихме кратка кафе пауза в Starbucks, където, естествено, се бяха изсипали всички американци, които в този момент са били в Париж... Въпреки че времето в града вече ни изтичаше, умората надделя и се прибрахме по-рано, за да имаме ранен старт на следващия ден, който изцяло бяхме посветили на най-живописното място в Париж - Монмартър.
В четвъртък станахме рано и хванахме RER до De Gaulle и оттам метро 2, което спира точно в подножието на Sacré-Cœur. От там до катедралата са не повече от 10 минути - за 5 минути нагоре по уличките стигаш до карусела и стълбите под базиликата, която от този ъгъл е сподобна да ти спре дъха! Времето този път беше на наша страна и макар доста студено, беше слънчево и без помен от облаци, което ни даде шанс за повече разходки навън и по-малко градски транспорт. Нямам спомен дали при предишното ми посещение съм влизала в базиликата, но този път не пропуснах, защото исках да направя сравнение с Нотр Дам, която, заради готическия си стил, създаваше много странно и леко зловещо усещане. Тук беше коренно различно - Sacré-Cœur е светла, просторна, в романско-византийски стил и е построена от камък, който, под въздействието на дъждовната вода, отделя калцит, който придава на храма снежно белия му цвят. Ако не сте ходили преди в Париж, трябва да предупредя - това е едно от местата, на които най-много и най-безочливо дебнат африкански търговци (if you know what i mean), които много нагло могат да те принудят да спреш. Аз успях да прелетя бързо, но приятелят ми нямаше този късмет - вързаха му гривна на ръката и 15 минути се опитваше да я свали. Хванат ли те - няма тръгване, затова не правете грешката да спирате, хаха...
От Sacré-Cœur поехме навътре из красивите улички на 18 Arrondissement - заведения, улични художници и артисти, сувенири, от местни деликатеси до дюнерджийници - Монрматър кипи от живот и си струва всяка отделена минута за разходка. Зад един от ъглите изскочи и La Maison Rose - розовата къща е един от символите на квартала, олицетворяваща историята на Монмартър още от времето, когато хълмът е бил селце до Париж. Ако може да кажем нещо такова за арт град като Париж - Монмартър е може би най-арт местенцето в града. По времето на Belle Époque редица известни художници и други артисти са живели и творили в тази очарователна част на Париж - Claude Monet, Pierre-Auguste Renoir, Edgar Degas, дори Picasso и van Gogh. През 19 век мястото вече е известно с множеството си кафета и кабарета - Le Chat Noir & Moulin Rouge, разбира се, са типични примери за успеха на този тип заведения. Ако имате време, препоръчвам да седнете в някое кафе в квартала - за разлика от ненужно прехваления Champs Elysees, тук си заслужава да поспреш за френска закуска.
От Монмартър се спуснахме с метро обратно към 9 Arrondissement, където следваща спирка бяха Операта и прословутата Galeries Lafayette, която нямах никакво намерение да посещавам, но не спряха да ме убеждават колко е красива и как си струва да посетиш дори само, за да се помотаеш между парфюмите и дрехите, които едва ли можеш да си позволиш, хаха. :) Сградата е построена през 20-те години на миналия век и е богато украсена с цветен стъклен покрив. Последният етаж е отрупан със заведения и няколко тераси, от които се разкриват красиви гледки към парижките покриви в района, включително към Операта. Магазинът отваря още през 1912 година и е сред популярните дестинации за luxury shopping в града, като несъмнено туристите вътре са много повече от местните. Въпреки че е известен с луксозните стоки и брандове, вътре имаше и марки като Zara, Topshop, Oysho и други, което ме навява на мисълта, че по-скоро славата му като "луксозен магазин, в който не можеш да си позволиш нищо" или вече е отминала, или е била създадена за източноевропейците по време на социализма, хаха.
След много препоръки да седнем в Ladurée за чай и горещ шоколад, специално отделихме следобеда си за това и отново останахме леко разочаровани. Интериорът и славата на сладкарницата определено са повече от това, което реално предоставя тя. Десертите не бяха нищо особено, даже се смяхме на начина, по който поднесоха най-обикновен еклер (от тези продълговатите) в голяма чиния, която беше всичко друго, но не и десертна, без никакви допълнителни декорации или глазури по самия еклер. Въпреки това, след като на обяд бях изяла цяла порция суров тартар със сурово яйце, което сложи край на кулинарните ми експерименти в Париж (въпреки че момчетата в Le grain de folie бяха супер мили и ни обслужиха чудесно), малката тарталетка с парченце ягодка отгоре ми се стори почти толкова кусна, колкото профитеролите предишния ден.
Последния си, за щастие слънчев, следобед в Париж прекарахме на припек на пейка до Сена, в близост до моста Alexandre III. Вечерта най-накрая опитах и дългоочакваната френска лучена супа, която изобщо не си струваше дългото чакане и ме убеди, че френската кухня не е за мен - дайте ми само десертите!
Равносметката: четири бутилки вино, много сирена, десерти и други не-много-приятни-основни, стотици навъртяни километри в разходки из града, няколкодневни болки в краката, един скъсан от носене дъждобран и хиляди топли спомени по-късно се върнахме в още по-мрачна София и планираме следващо пътуване. Не успяхме да видим Париж - не 2, ами 10 посещения ще ми трябват, оставихме много неща "за следващия път", но се влюбих безпаметно в града и всичко в него и нямам търпение да се върна. И със сигурност няма да чакам още 10 години за това...
0 коментара