Не съм от нова-година-ново-аз хората, но въпреки това реших, че през 2020 е крайно време да отделя време на любимото ми хоби, защото.. времето си тече. И ако не казах "време" достатъчно пъти - има време, публикацията тепърва започва. :)

Чета от тригодишна и съм могла да прочета цяла приказка сама още преди да мога да си кажа трите имена. През годините много разправии съм понесла за това, че "Алиса в страната на чудесата" ми е по-интересна от излизането на улицата с приятели, а "Тайната градина" е къде-къде по-вълшебна от нашата собствена и защо да излизам на двора, ма-а-амо-о-о-о, тук ми е по-забавно!!! Тайничко обвинявам именно многото приказки, които прочетох като малка, че очакванията ми за живота са толкова нереалистични, а не искам дори да ви описвам колко разочарована бях, като не получих писмото си за Хогуортс. Как може? Изненадата, че светът на Хари Потър не е истински, беше десетки пъти по-тежко поносима от това, че не Дядо Коледа ми носи подаръците на 25 декември.

И понеже съм от хората, които или дават 100%, или 0%, когато нещо ми харесва или се присетя за старо хоби, то ме обсебва и не мога да правя и да мисля за нищо друго. Така стана и с книгите покрай Коледа - признавам, че последно четох лятото на морето, след това тотално зарязах всякаква художествена и нехудожествена литература до преди Коледа, когато, благодарение на традиционната ни Коледна ваканция в офиса и факта, че само аз бях в такава от всички приятели, трябваше да си намеря занимание, за да не умра от предпразнична скука. Така някак си за периода от 1 месец от Коледа до края на януари успях да прочета ... книги. И няма да крия, че тайничко се гордея със себе си.

Без абсолютно никакъв срам ще призная, че колкото и да съм влюбена в мистериите и фентъзитата, понякога душичката ми иска сладникаво, лигаво, романтично чиклитче или сърцераздирателна любовна драмичка, затова и ще забележите по заглавията, че януари беше много прочувствен за мен месец.

Човек на име Уве ⭐⭐⭐⭐⭐

Фредерик Бакман

Истината е, че дълго време отказвах да прочета книгата, защото преди години бях гледала трейлъра на филма и бях силно предубедена. Наистина не очаквах, че това ще е история, която да ми допадне и си представях "таргета" на книгата като доста по-възрастни от мен хора. Joke's on me, защото ревах като бебе на последните страници и се влюбих в стила на Бакман. Толкова, че в момента чакам да ми доставят 3 негови книги.

Цветът на магията ⭐⭐⭐⭐⭐

Тери Пратчет

Отлагах прочитането на тази книга от години и не защото не мислех, че ще ми хареса, или защото не исках, ами просто защото исках да си я чета на български. След като търсих изданието в превод абсолютно безуспешно, в един момент просто се отказах и забравих книгата. Едва преди няколко седмици, докато пререждах библиотеката си, се сетих, че може би е дошло време да я прочета, за да мога да започна да купувам и нови книги, все пак... Обожавам Тери Пратчет, чела съм и други книги от "Света на диска", като помня, че "Морт" ми беше толкова увлекателна, че я изчетох на едни дъх. "Цветът на магията" напълно оправда очакванията и съм готова да се потопя отново в света на Пратчет с другите произведения от поредицата.

Затворисърце ⭐⭐⭐⭐

Константин Трендафилов

Преди да стане Папи Ханс, Константин Трендафилов ми харесваше много. Романа му го мъча от доста време - истината е, че в началото изобщо не ми беше увлекателен и много трудно четох, затова и се оказа, че в един момент съм го оставила и съм забравила, че не съм дочела. Беше в период, в който бях забила на български съвременни автори, които пишеха толкова еднакво и безинтересно, че просто загубих тази книга между другите. Истината е, че стигайки до историята на Антон, за мен книгата вече е друга! Втората част съм я прочела за отрицателно време, тотално ме погълна. Много приятен стил, нещо, което определено прави впечатление, е че в самата история липсва вулгарността и вплетеното отвращение от живота в България и българите, типично за всички български писатели последните 10-15 години. Което направи книгата наистина четима и то приятна за четене.

Аз преди теб ⭐⭐⭐⭐

Джоджо Мойс

Още една "запълваща" книга, която си свалих на четеца, за да имам какво да правя в метрото до работа. Гледала съм филма и страшно ми хареса, въпреки това книгата ми допадна не по-малко. Какво да направя???? Жена съм. Романтик по душа. Не мога да избягам от този жанр. Много, много хубава книга, страхотна история и доста приятен стил на авторката. 4/5, защото ми хареса, доста, но не може да се мери с 5-звездните ми книжки.

Голяма риба ⭐⭐⭐⭐

Даниел Уолъс

Това е заглавие, което не бях чувала преди да попадна на препоръката в goodreads. По стечение на обстоятелствата пазарувайки във Фантастико една вечер я видях намалена на рафта при книгите и реших, че ѝ е било писано. Историята е прекрасна! Разказвачът е всеки един от нас, запленен от фантастичните истории, които бащите ни са разказвали за себе си като сме били малки. Книгата всъщност носи доста по-дълбок смисъл от очакваното като много добре разкрива простата истина, че за всяко дете баща му е герой. Никой не може да знае какъв всъщност е бил баща му като млад, може само да си представя. Ясно е, че изначално за всяко дете баща му е герой - той ни дава живот, учи ни, пази ни, но и всеки баща обича да се увлича в разказите за младостта си, за да види блясъка на възхищението в очите на детето си. Зад тази мила история, обаче, се крият сериозни и заплетени отнощения между баща и син. Книгата е супер кратка, чете се на един дъх и си заслужава всяка страничка!

Без Хоуп ⭐⭐⭐

Колийн Хувър

Тази книга беше от тези "запълващите", които си свалям на четеца, за да ме забавляват, докато правя други неща. Началото много ми хареса и много бързо ме погълна, но краят за мен беше супер разочароващ. Хареса ми, че не беше типичната тийн любовна история с типичния сладникъв хепи енд, дарк мотивите, които авторката беше преплела бяха неочаквани за мен, но не бяха от приятните изненади. Ако не сте чели книгата, историята е за момиче, което е жертва на сексуални посегателства от страна на... баща си. И то когато е била под 5-годишна възраст. И ако това не е достатъчен тригър, в последните 30-тина страници става ясно, че баща ѝ също така е изнасилвал най-близката ѝ приятелка от детството (пак на крехка детска възраст), както и доведената ѝ майка, която всъщност се оказва нейна леля (т.е. сестра на баща ѝ). За книга, която има такива повърхностни и сладникави мотиви не само в началото, но и до средата на историята, събитията се развиха супер бързо, претрупано и доста банално. И ако започна добре, то много бързо от средата на книгата нещата ставаха все по-зле и по-зле...

Сняг вали ⭐⭐⭐

Джон Грийн, Морийн Джонсън и Лорън Миракъл

Страхотна фенка съм на Джон Грийн, въпреки че вече съм доста над възрастовата група, за която той пише. Харесва ми колко натурални и неподправени са героите му, колко нормални са историите и колко добре описва съвременните тийнейджъри и отношенията им. Той също има много особен и разпознаваем стил и историите му поне винаги имат леко загадъчни и мааалко депресивни нотки, което определено го отличава от останалите YA писатели. В "Сняг вали" си партнира с Морийн Джонсън и Лорън Миракъл, като всеки от тримата създава собствена кратка история, в общия контекст на произведението. Всеки проследява историята на различни герои, намиращи се на едно и също място в един и същи ден - Коледа в Грейстаун, когато градът е ударен от най-голямата снежна буря от десетилетия. Тази книга е стъпка назад за Джон Грийн, но е прекрасна разтоварваща приказка, която да прочетете за няколко часа преди Коледа. :)

Нормални хора ⭐⭐

Сали Руни

Тази ми беше препоръчана като много добре написана тийн книга и реших да се пробвам, така и така очевидно си падам по YA историите...

Бях разочарована, ако трябва да съм честна. Беше ми хаотично, повърхностно и ми липсваше някаква по-дълбока сюжетна линия, която да проследя. Тук ще прикача ревюто си от goodreads, въпреки че съм го писала веднага след прочитането ѝ, още под влияние на сюжета:

Исках да харесам книгата повече и до последно имах големи очаквания, но не се получи. 

Противно на повечето ревюта, според мен “Нормални хора” е доста леко и лесно за поглъщане четиво, макар депресивните нотки да не я правят много “отпускащ” избор. Сюжетът ми остана малко далечен, но стилът явно ми влезе под кожата, защото, въпреки проблемите ми с Конъл и Мариан, не оставих книгата, докато не я прочета. 

Беше изненада за мен, че за разлика от масата YA произведения, тук историята се разви доста нетипично - не беше сладникаво и пресилено, а краят остави горчив послевкус. 

На мен нещо ми липсваше, за да я запомня и да ми повлияе, някакъв елемент, който да помогне да навържа картинката, защото на този етап мисля, че е просто една от многото YA книги, които съм чела...

Определено последния абзац е силно актуален и правилно съм познала - вече дори не си спомням какво се случва.

***
От миналия месец преоткрих и goodreads, който ми действа адски мотивиращо. Общо за януари имам 12 прочетени книги според сайта и това ми носи страшно удовлетворение! Вече съм се заредила и с 5 заглавия, които ще бъдат прочетени до края на месеца, както и 3 книжки на stand by в кошницата ми в ozone. 2020 ще е година на книгата!