Привет,
Много се чудих дали да публикувам тази статия, предвид ситуацията, но реших, че вместо да подхващам някакъв трагичен патос, искам да наблегна на позитивното, а именно: Италия още си е там. И това ще мине. И пак ще се върнем. Затова... enjoy :)

P.S. Тази публикация е писана през март, но по някаква причина не е видяла бял свят. Днес променям това. :)

**

Това с изригването си се оказва истина, но зловещите останки са били само в детското ми въображение. :)

Започни с част първа

Според набързо подготвения ни на летището план ден-по-ден, ден 3 беше посветен на Помпей. Може би ще ви изненадам като го кажа, но се вълнувах повече за там, отколкото за Позитано! В сряда ставаме рано, подготвям бутилка вода, шапката с козирка, която купих предишната вечер от Соренто (защото въпреки стотиците съвети, които прочетох, все пак забравих своята), картата на града и се насочваме към гарата на Сант Аньело. От Соренто до Помпей са... доста спирки, по спомен над 10, а пътуването в двете посоки струва около 10 евро на човек. За щастие, гарата се намира точно на входа на комплекса, което е спасение за всички отнесени и постоянно губещи се като мен. Много, много силно препоръчвам да се включите в някоя от организираните обиколки, за които можете да закупите билетите както в информационния център на Porta Marina (веднага след като излезете от гарата тълпата ще ви насочи натам), така и на Piazza Esedra. Тук е и моментът да спомена, че ако изберете обиколка с гид, то ще заплатите освен стандартната цена на билета, обявена в официалния сайт (можете да разгледате тук), така и допълнително за гида. Туровете с гидове са изключително полезни, защото гидовете не са служители на комплекса, ами са сертифицирани местни, които могат да разкажат много подробно и увлекателно историята на местността, а нашият гид Антонио даже ни издейства допълнителни отстъпки и комплименти от заведенията в района. :)

Разходката ни започна през големия и малкия театър - в големия са се изнасяли различни пиеси, докато малкият е използван предимно за частни събирания и музикални представления. Акустиката и на двете места беше впечатляваща - Антонио реши да ни попее, за да ни докаже и определено събрахме погледите на останалите групи.

Преди изригването Помпей е бил процъфтяващ римски център, използван от богатите римляни като вилно селище. Въпреки тежката съдба дори толкова хиляди години по-късно, великият Помпей е все така внушителен. Антонио ни развежда из тесните улички, през амфитеатрите, като отделя специално внимание на някои от най-забележителните постройки - посетихме къщата на сенатора, преведе ни през едно от многото "заведения", които местните на шега наричат "McDonald's" - в Помпей е имало множество местенца, от които да си вземеш фаст фууд и са доста лесни за разпознаване по широкия плот с дупка в средата, в която в различни съдове се с съхранявала топлата храна. Разхождайки се из древния град е трудно да повярваш колко са запазени улиците - истината е, че това, което е унищожило града е и това, което му е помогнало да се съхрани през годините - пепелта и горещите газове, мумифицират не само хората, останали в града, но и огромна част от постройките. Таваните не са успели да бъдат съхранени, защото огромното количество прах е натежало и през годините са пропаднали. Помпей е имал изключително добре изградена канализационна система. Уличките около малкия и големия театър са на ниво по-ниско от това на сградите и се пресичат от широки високи камъни, които са служели като "мостове", когато се събере много дъждовна вода и се наводнят. В мостовете са оставени дупки за коловози, за да могат да минават каруците, а на много места из града по-наблюдателните ще видят и дупки в камъните до тротоара, които са служели за "паркинг", на който пътниците са връзвали юздите на конете си.

Древният Помпей далеч не е бил толкова различен от съвременния град - имали са ресторанти, театри, публични домове, пекарни, магазини, (както вече разбрахме и) McDonalds... осъзнавайки, че това е бил град, не по-различен от нашите днес, е още по-тежко да си представиш как този процъфтяващ град е бил унищожен за няколко месеца. От форума - централния площад - в града се разкрива и гледка към величествения Везувий, който едновременно изглежда толкова далеч и толкова близо. Намирам за доста иронично как  сърцето на града гледа към своята гибел...

След края на туристическата ни обиколка, която продължава около 2 часа, решаваме да се поразходим сами из останалата част от града, далеч от групите с гидове, за да усетим атмосферата на мястото. Стигаме и до амфитеатъра, в който са се побирали около 20 000 души, за да наблюдават гладиаторските битки. Докато Помпей още е бил жив, амфитеатърът е бил толкова висок, че се издигал над градските стени и е бил първото, което посетителите на града виждали. Ако имаше място в града, което наистина ме впечатли - това беше то. Над хиляда години под земята и стените на амфитеатъра са останали почти недокоснати.

Силно препоръчвам да се възползвате от организираните обиколки - видяхме 1 пекарна, 1 фаст фууд заведение и 1 къща и успяхме да разпознаем останалите такива без проблем.

Приключваме обиколката сравнително рано, но сме прекалено уморени, за да отделим няколко часа и на Херкулан и решаваме, че ще се върнем някой друг път. Следващият ден отново ставаме рано, извървяваме няколко километра до центъра на Соренто и се качваме на авотбус към Позитано, където слизаме до плажа за кратка разходка и освежаваща напитка, крайно необходима в 30-градусовите жеги, които не очаквахме, а след това хващаме ферибота към Амалфи. Бяхме най-отпред на опашката и искам да предупредя, че въпреки плюсовете на това да се качиш първи и да си харесаш място, да чакаш 20 минути всички да се качат в полюшващ се малък ферибот далеч не е най-приятното чувство и е истинско предизвикателство дори за тренираните по море. :) С ферибота сме до Амалфи са по-малко от половин час - така имаме време да обиколим градчето на спокойствие, да хапнем желато, да купим сувенири за приятели и семейство и да се върнем обратно на спирката в ранния следобед... за да стигнем най-накрая и до романтичния Равело! Ако сте си помисляли да го пропуснете - недейте. А ако сте ходили и сте го пропуснали - върнете се. Избрахме да се върнем обратно до тук, вместо да хванем ферибота за Капри и не съжалявам нито за секунда, защото Равело е може би най-красивото от всички селца по Амалфийското крайбрежие.

Позитано бледнее пред нежната романтика на Равело. Мястото, с което трябва да започне разходката в Равело, е Вила Руфоло, разбира се - красивата резиденция от 13 век, чиито градини привличат артисти от целия свят векове наред. Градините на Руфоло са построени на две нива във викториански стил и разкриват неземна панорамна гледка към амалфийското крайбрежие. Цялото строителство и атмосфера, обаче, са силно повлияни от арабското присъствие тук. Привлечен от мекия климат и красотата в район, през епохата на романтизма, Невил Рийд избира вилата за своя лятна резиденция и се заема с възстановяването ѝ и обогатяването ѝ с различни екзотични растения. През годините градините не веднъж са били унищожавани - войни, бури и ремонтни дейности са рушили части от тях, но въпреки това и до днес мястото остава едно от най-живописните и красиви места в района. Днес Равело е известен като "la città della musica" - градът на музиката, тъй като през лятото е дом на ежегодни класически концерти.

Някога собственост на заможната фамилия Руфоло (откъдето идва и името на вилата), днес е задължителна спирка от посещението ви край бреговете на Амалфи. Заради впечатляващите градини и мавританската архитектура, вилата често е определяна като умалена версия на испанската Alhambra. 

Гледката към самите градини е не по-малко впечатляваща от тази към крайбрежието! Дори през есента, градината разцъфва в летни цветове, а във въздуха се носи аромат на пролет. Ако отидете по-късно можете да се насладите на спокойствието и чистия въздух далеч от шума на Позитано, на някоя скрита пейка в градината. Можете и да се качите до кулата-музей, която работи всеки ден от 10 ч. до 19 ч., която се издига над градините. 

Автобусната спирка се намира точно на входа на градините, като ви съветвам на връщане да сте бързи, защото наплива туристи е достатъчно голям, за да се наложи да стоите прави или пък изобщо да не се доредите до качване в автобуса. 

Връщаме се към Амалфи изтощени, откъдето се качваме обрано на FITA бусчетата към Соренто. Соренто по нищо не отстъпва на модерните европейски курорти - предпочитан от англичаните, градът гъмжи от туристи по всяко време на годината и атмосферата малко наподобява тази по българското черноморие в средата на лятото. Вътрешните тесни улички със заведенията, лимонените сергийки и сладкарниците са нещо, което не бива да пропускате. Вечеряме в любимата си пицария в Соренто и не пропускаме да вземем от местните сфолиатели. Традиционен кампанийски десерт, сфолиателите се приготвят от точени кори, пудра захар и богат, ароматен крем - най-типичен за региона си остава лимоновия крем, който допълва чудесно сладостта на захарта (и ме кара да преглъщам жадно, пишейки тази публикация).

Кампания определено е the place to be, ако искаш да изпиташ цяла гама от гастрономически удоволствия - от оригиналната неаполитанска пица, през ароматните ликьори като лимончелото, чак до вкусни традиционни десерти като сфолиателите - в Кампания има за всекиго по нещо. А ние си тръгваме от Соренто с пълни сърца и още по-пълни очи и обещания да се върнем отново. Но пътуването не приключва тук, защото тепърва предстои да опитаме прословутите неаполитански пици...