Успях да завърша книжното си предизвикателство за 2020 през септември! 60 книги за 9 месеца и пак съм разочароавана. Откакто започнахме да се занимаваме със сватбата през юни, времето за четене ми се съкрати значително, затова определено започнах повече да подбирам.

Винаги съм мразила да оставям книги не дочетени, но тази година имах 2 такива - "Времеубежище" на Георги Господинов и "Инспекцията" на Джош Малерман. За Господинов съм говорила много и, повярвайте ми, наистина се опитах да се разбера със стила му, но изпитвам физическо неразположение да чета някои от книгите му, а още ми е пресен спомена от "Физика на тъгата", неконтролируемото въртене на очи и скърцане със зъб. "Времеубежище" беше по-различна история и наистина мислех, че ми допада, но намирам нещо много дразнещо в насичането на разказите, което тотално ми пречи да се "потопя" в историята и автоматично прави книгата скучна. "Инспекцията" захванах след "Институтът". Приликите в анотациите са безспорни и наистина се надявах, че "Инспекцията" ще ми върне малко от тръпката, която "Институтът" носеше. Но Кинг си е Кинг, а Малерман не е моят автор. Абсолютната липса на развитие на сюжета ме смазваше, затова просто се отказах около 150-та страница и приех, че това ще е първата ми оставена книга от години насам.

За сметка на това, за първите 6 месеца на 2020 прочетох някои страхотни истории, които се наредиха сред любимите ми книги по принцип. Лошите новини са, че някои от тях към момента могат да се намеря само на английски. Добрите са, че скоро всички ще са налични и на български.

Тук дори не знам откъде да започна! Това беше книгата, която отвори вратите на portal фентъзитата за мен през 2020 и причината да купя още 4 такива, но нито една не успя да бие Ерин Моргънстърн. Тук е момента да кажа, че през 2020 прочетох и "Нощният цирк", която е номер едно за много книжни блогъри. На мен, обаче, нещо просто не ми достигна, за да я обикна така, както повечето фенове на авторката.

За сметка на това, магическите светове и библиотеки са right up my alley, а Ерин Моргънстърн има особено отношение към думите и структурирането на подобни сюжети и това ми стигаше да я поръчам ASAP. Това “особено отношение” обаче, в тази книга, си е истинска любовна история. Много я бива! Ама много! "The Starless Sea" за мен категорично е от книгите, които като хванеш не можеш да оставиш - повярвайте ми, не ме оставяше да спя.

Истината е, че четох много противоположни мнения - според някои книгата е “прекалено” описателна (макар че в случая на история за паралелна вселена пълна с/направена от книги... какво значи прекалено???), според други ѝ липсва the big picture и не виждат смисъл (ъъъм, една и съща книга ли четем?), но аз намерих новата си любима книга.

За тази също бях доооста нетърпелива, затова си я взех на английски с последните останали евра преди да си тръгнем от Братислава :D 

До този момент не бях чела нищо на Бардуго, леко се дърпах, предвид, че е непознат автор и пише само young adult книги. "Деветият дом" е първата ѝ книга от първата поредица "за възрастни" и сторителингът е на толкова високо ниво, че веднага след нея хванах и "Шест врани". Понеже историята трудно се описва с едно изречение, прилагам кратка анотация от българското издание:

Много отзиви онлайн казват, че сюжетът тече прекалено бавно и истинската история започва едва след 150 страница. Предвид особената история, в началото наистина е леко объркваща, но в никакъв случай бавна и безинтересна - според мен цялата книга беше супер завладяваща, а мистерията около окултното в книгата и паранормалните елементи за разкош я правеха само по-интересна.

Тук, обаче, забавянето в сюжета си беше дразнещо. Не ме караше да продължавам да чета, ами по-скоро на няколко пъти тръгнах да я оставям. Въпреки това ми е важно да я сложа в класацията, защото това ми е другата portal fantasy любов тази година, която не мога да не спомена. Виждам, че съм ѝ дала 4 звезди в Goodreads заради мудния старт, но наистина, не оставяйте това да ви откаже! Разкошна е.

Само аз ли имам такова влечение към книгите с портали към вълшебни светове? Не знам на какво се дължи, но сигурно затова от малка съм толкова луда по "Хари Потър" и "Нарния". В допълнение, писането на Алекс е магия! Истинска магия, която само прибавя още капки вълшебство към сюжета - разкошен подбор на думи и подредба на изречения (позволявам си да приложа два откъса от друго ревю в goodreads, защото нямам книгата под ръка, но ако ме следвате в Instagram, със сигурност сте видели сторитата с откъси):

Много грубо резюме, за да си изградите представа: January Steller е отгледана от "работодателя" на баща си Mr. Locke - не-особено-симпатичен чичко-богаташ, тъй като баща ѝ постоянно пътува по различни възложени от шефа си задачи. Един ден намира странна книга, наситена с ароматите на чужди светове и разказваща истории за скрити врати, любов, приключения и опасности. С разгръщането на всяка страница, January открива изненадващи и невъзможни истини за света и живота си. Всяка следваща дума от мен би развалила изживяването ви...

Много рядко автор може да ме накара да съпреживея сюжета заедно с героите. А този сюжет беше толкова наситен със събития, емоции, случки, че няма как да не се оставиш да го преживееш. Преживяване - това е създала Алекс Стърн с тази история.

P.S. малко преди да публикувам този пост разбрах, че и тя идва на български много скоро. :)

(Както и втората част - "Ние срещу всички")

И тук мога да говоря толкова много, но едва ли някой може да ме слуша. Фредрик Бакман често е подценяван по книжните групи и форуми, тъй като нашумя много бързо и стана много мейнстрийм. Разликата с други автори, отговарящи на това описание, е че Бакман наистина си го бива и славата не е случайна.

Започнах с "Уве", но веднага след него се хвърлих в дълбокото с "Бьорнстад". Не съжалявам. Нито. Секунда. Бьорнстад е сурова, студена, много истинска история за суровия и студен север и животът на обикновените хора в обикновените малки градчета. 

Никой не може да ме накара така, както Бакман, да рева в началото и да се смея с глас в края на една страница. И никой не може като него с една история да ме накара да се влюбя и да ми разбие сърцето за секунди. Много драматично, но и книгата беше драматична. Както е описан в анотацията, "Бьорнстад" е "голям роман за малко място с красиви мечти, както и за ужасните неща, които правим понякога, за да успеем. Той е сага за спорта и семейството и за това докъде сме готови да стигнем, за да предпазим децата си. И за смелостта, която е нужна, за да се изправиш срещу всичко, за което си мечтал – и да кажеш истината, независимо от последствията. Независимо от всичко."

Може би най-популярната, най-търсената и най-безследно изчезналата книга в интернет пространството. Носител на наградата "Пулицър", "Светлината, която не виждаме" е исторически роман, разказващ историята на сляпо френско момиче и смело немско момче в разгара на Втората световна война. Говорих много за нея тук, затова смятам, че думите са излишни.

Абсолютно завладяваща от първата страница, книгата неизбежно те потапя в сюжета и връща обратно до смутните '40 години на миналия век, кара те да съпреживяваш всичко с героите и да я мислиш много след като си обърнал последната страница.

***

За финал искам да кажа, че отчаяно търся други portal фентъзита, по които да си загубя ума, затова ще очаквам коментарите ви. ♡