NB! За съжаление не успях да кача предвиденото за днес, затова реших да компенсирам с една публикация, която има малко подвеждащо име, но ще обясня всичко по-надолу! Очаквайте скоро включване с нещо по-вълнуващо. 💖

2017 беше година, в която четенето някак ми остана на много заден план, което е малко необичайно за мен. Едва през последните месеци на годината, поради здравословни проблеми, реших да отделя малко повече време на четенето и си направих една литературна терапия. Посегнах към любими автори като Толкин, Роулинг, за разпускане Джон Грийн, малко Кристи (ново за мен) и за финал няколко класики на Стайнбек, Толстой и др.

В литературен план годината за мен беше (освен бедна на количество) много разнообразна откъм жанрове. От години имам някои световни класики в to read списъка си, които все отлагам и отлагам, но реших да им се "посветя" най-накрая. Пробвах, освен това, някои по-нови и по-trendy автори, по които всички са се побъркали последните години (Дан Браун), както и жанрове, които никога преди не съм чела (Агата Кристи). Същевременно се опитвам да се нагодя към научната/маркетинг/PR литература, без която няма да мога да завърша :D, но и която не съм свикнала да чета и минавам отгоре-отгоре като учебник. 

А ето и книжките, които прочетох през последния месец на 2017:

***

Първата книга, която прочетох, беше

"Любов" на Елиф Шафак

която беше страшно навикана, но страшно разочарование за мен и ме убеди, че този "дълбоко4 философски и всъщност леко повърхностен жанр не е за мен. 😀 Не искам да обиждам никой, който харесва тази книга, но за мен беше изкуствено "дълбока", даже честно казано дори не можах да я прочета. Философските части ми бяха претрупани, а пък историята около Елла ми беше много.. повърхностна. Не знам, просто не беше моята книга. 1/5

***

"На изток от Рая" на Джон Стайнбек

беше в списъка ми от години, наистина от години. Накрая си я свалих на четеца, за да имам нещо за четене като пътувам, защото знаех, че това е единствения начин да я започна. И, леле, колко съжалявам, че не го направих по-рано! В последствие открих две копия вкъщи и в един момент четях навсякъде - по път към университета, там, вкъщи след това, на почивка с нашите. Отне ми доста време да вляза в ритъм и да бъда "погълната" от книгата, но, след като веднъж стана, я заобичах! Направи ми впечатление колко детайлно и описателно пише Стайнбек. Общо взето нещата, които в началото на книгата ме подразниха, после се оказаха напълно оправдани и след като в един момент свикнах с начина му на писане, точно те бяха нещата, които харесах. В "На изток от Рая" авторът проследява семейната история на Адам Траск от гледната точка на наследник на негов близък приятел - Самюел Хамилтън. Звучи малко оплетено и реално е, няма какво да ви лъжа, но пък е супер интересно. Изумена съм колко е описателен що се отнася до героите, с колко малко думи (добре, това е лъжа, книгата е доста дебела) успя толкова добре да изгради образа на Кати. В последствие разбрах, че Стайнбек се е вдъхновил от собственото си семейство и дядо за образа на Хамилтън. А сега, като се замислих, установявам и че "разказвачът" е внук на Хамилтън, демек това е самия Стайнбек. What? 5,5/5

***

"Писма от дядо Коледа" на Толкин

ми беше баш коледното четиво в леглото на Бъдни вечер. За нея говорих и преди, но на този етап още не я бях прочела. Признавам, че според мен книгата е предназначена за деца, може би дори тийндейджъри, но дори моето 23-годишно Аз я намери за доста увлекателна. Предполагам, че е така, защото начинът на писане на Толкин не е предназначен за конкретна възраст, ами колкото повече пораствам (lol), толкова повече харесвам и преоткривам. Книгата съдържа много илюстрации, включително снимки на писмата на Толкин. Писмата са подредени хронологично, започват малко по-пестеливо, постепенно стават все по-подробни и интересни, навързани едно с друго и напомнят на писма, които би пращал на приятел, с който си пишете по веднъж годишно. Към края отново стават по-кратки и в един момент спират, когато децата на Толкин вече са прекалено големи за тях.
Отново, на мен не ми бяха толкова вълнуващи, колкото ако ги бях прочела преди 10 години, но пък изданието е разкошно, Толкин пише супер отпускащо и е едно чудесно леко четиво за празниците. 3,5/5

***

"Убийство в Ориент експрес" на Агата Кристи

беше книга, която реших да прочета след като гледах филма. Да, от тези хора съм. Не ми пречи да чета книга след като съм гледала филма, също както обичам да правя обратното. Не се влияя от екранизацията по никакъв начин, макар че наистина понякога ми ограничава въображението що се отнася до изграждане на образите. Досега не бях чела Кристи, имах много по-различна представа за нейните произведения и бях много приятно изненадана. Все още дочитам книгата, ако трябва да сме честни (them deadlines tho), но преди да я оставя последния път (вчера) ми беше много трудно да го направя. Най-вероятно докато публикувам това вече ще е готова... 5/5

***
"Костенурки до безкрай" на Джон Грийн
е последната, за която ще говоря. Ако трябва да бъда честна я закупих само заради автора и това, че го подкрепям от години и си взимам всяка негова книга (само "Сняг вали" нямам, не можах да се добера до нея ;\). Не казвам, че е лош писател или пък са му слаби произведенията, но не са нищо "уау". Харесва ми това, че говори "на езика на младите", без да използва остарели фрази и майтапи, както правят много други, като същевременно сюжетите му също са изключително съвременни. Говори за реални, съществуващи проблеми с младежта, като успява да създаде образи, които лесно можете да припознаете в свои близки. Общо взето произведенията му са релевантни, без да бъдат сериозни и депресиращи. "Костенурки до безкрай" като цяло се придържа към тази тенденция, заложена с "Вината в нашите звезди" и много ми напомни на нея. 3/5

***
Ако бихте се интересували от повече подобни постове - дайте един Like във Facebook, за да знам и да пиша повече за книжки :)