Признавам, аз съм от онези момичета, които изобщо не полагат никакви усилия за кожата си. И доскоро вярвах, че грижата за кожата е само за хора с много проблемна кожа или за по-възрастни със зрели кожи, които имат проблеми с бръчките. Да, ама се оказа не съвсем така.

В моя защита, до голяма степен това ми убеждение и тези навици си създадох, след като в "тийнейджърските" ми години (от 6 до може би 10 клас) имах проблеми с акнето. Имаше един по-конкретен период, може би до 15-годишна възраст, в който бях като обрината - постоянно цялото ми лице беше в пъпки. В този период, макар още непознаваща света на козметиката, пробвах какви ли не кремове, гелове, почистващи средства, изсушаващи лекарства, обикновени и дерматологични, в опит да я оправя... и стана само по-зле. Накрая бях толкова ужасена и отвратена от лицето си, че реших, че ми е време да посетя дерматолог. Избрах клиниката в Дървеница (клиника "София", даже още пазя визитката на тогавашната ми дерматоложка) и до ден днешен се радвам за това си решение, като знам какви проблеми имат мои познати с дерматолози и клиники. Това, между другото, беше и моментът, в който намразих Garnier, за което съм говорила и преди. В продължение на мнооого време ползвах техния много популярен тогава Pure Active 3 in 1, в комбинация с едно стикче, което изсушаваше пъпките. А какво конско си отнесох за това от лекарката, ако знаете.. оказа се, че тези продукти само са ми усложнили положението, изсушавайки целия ми горен пласт кожа по лицето. Затова и заедно с 2-те кремчета и 2-те лекарства, които ми изписа, трябваше в продължение на няколко седмици да си мажа лицето с тампончета с олио, за да се оправя.

Не знам какво ми предписаха и вече дори не си спомням колко време съм ги ползвала (само по 1 опаковка от всяко, освен любимото ми и до днес Effaclar Duo на La Roche), но бяха напълно достатъчни, за да се оправи кожата ми и вече да не ми правят впечатление 4-5 пъпчици, избили наведнъж.

Оттогава насетне бях трърдо решена да не мажа нищо по лицето си, освен в "извънредни ситуации". Разбира се, започнах да ползвам кремове за лице, но това беше наистина единственото нещо, което си слагах. Когато започнах и да се гримирам започнах да купувам и тоалетно мляко, за да мога да махна грима с нещо. Постепенно тоалетното мляко се превърна в мицеларна вода. После имаше един период, в който исках да полагам повече грижи и от време на време си взимах я скраб, я гел, я нещо друго, което в крайна сметка се озоваваше набутано в някой шкаф в банята.

Днес съм горда притежателка на 2 масла, 2 почистващи гела, няколко дневни крема и един нощен, 1 скраб, 1 ексфолиращо кремче от Sephora, 1 слънцезашитен крем, множество мостри за крайно суха или крайно мазна кожа и десетки маски. Йей.

Защо? Защото убеждението, че трябва да се грижиш за кожата си само ако имаш проблеми с нея е напълно грешно. Дори "перфектната" на пръв поглед кожа има някакъв малък недостатък, който с времето ще става все по-голям. Най-често говорим за сухота - хората с "нормална" кожа, които още на 25 започват да се сбръчкват (извинявам се за кофти израза), защото са мислели, че не им трябва крем. Или пък тези, които мислят, че едни мокри кърпички за сваляне на грима за достатъчни и се оказват със запушени пори.

Всеки трябва да има сутрешна рутина, която да подготвя кожата за деня - за излагането на слънце, на мръсен въздух, на вятър; както и вечерна рутина - която да почиства кожата и да ѝ помага да се възстанови от всичко, на което е излагана през деня. Съответно през различните сезони може да се наложи добавянето или отпадането на някои продукти - студеният въздух през зимата, който изсушава всичко, при всички случаи се отразява и на кожата на лицето ви. Затова се сдобийте с някой дълбоко хидратиращ крем (т. нар. moisturizer). От друга страна през лятото кожата се омазнява повече (което е доста сериозен проблем за хората като мен :(), затова нещо матиращо - обикновен или слънцезащитен крем - може да ви стане най-добър приятел. Слънцезащитните средства също трябва да присъстват в рутината ви.

И няколко думи за маслата (PS: първото <3). Като момиче с мазна кожа винаги тази дума ме е плашила, що се отнася до козметиката ми за лице. Нормално е първата ви асоциация да е с течащо олио от лицето ви през целия ден, но съвсем не е така. Маслата са изключигелно важна част от рутината особено на момичетата с кожа като моята. Мисля, че вече го казах, но много често мазната кожа се появява като резултат от прекалена дехидратация на кожата - тоест като защитен механизъм, когато не се грижите да хидратирате кожата си. По този начин, чрез свръхпродукция на себум, кожата се "самобалансира". Чрез използването на масла, се балансира свръхпроизводството на себум, без да лишаваме кожата си от естествените ѝ.. (поради липса на по-подходяща дума) мазнини? Много често, в опита си да изчистим кожата си от "мазното", използваме продукти, които само допълнително нарушават pH и изсушават, което води до бумеранг ефект, в който само след няколко часа организмът ви произвежда два пъти повече себум, отколкото сте махнали. Ако, вместо това, използвате правилното масло (за това може би някой друг път), което да балансира и хидратира, кожата ви може наистина да се стабилизира. Ако се притеснявате рязко да вкарате маслата в рутината си - започнете с нанасянето им вечер преди да си легнете. Резултатите ще ви изненадат!

В никакъв случай не промотирам купуването на всевъзможни продукти за лице или пък вманиачаването и мазането с каквото ви падне, за да "не ви се съсипе кожата". Всъщност за повечето хора е напълно достатъчно след ставане да измият кожата си с хладка вода, да нанесат хидратиращ крем и слънцезащитен такъв (даже аз втория рядко нанасям), а вечер след сваляне на грима да измият лицето си с гел или да нанесат тоник след отмиването на мицеларната вода (отново: моля ви, не използвайте мокри кърпички!). Околоочни и нощни кремове вече зависят от личните предпочитания.

Снимка: Makeup Savvy