#2019#ваканция#забележителности#Париж#пролет#пътеводител#пътепис#пътуване#разказ#travel#Traveldiaries
Travel Diaries: пролет в Париж | Day 1 & 2
Ако трябва да обобщя този град с една дума, това е любов. Париж е любов. Не лигавата сладникава любов, напротив, Париж е любов към модата, архитектурата, изкуството, културата, храната, но преди всичко любов към живота. Динамичен, жив, цветен и шумен, Париж те завладява от първата минута и не можеш да си представиш да не си там. Винаги те чака с отворени обятия и всеки път, в който се върнеш, го чувстваш все повече като дом. Париж е по-различен от всеки друг любим град - липсва му топлината на Рим, липсва му бързината на Лондон. Париж е студен, леко надменен (също като жителите си), но безумно красив. Всички снимки, видеа, филми и разкази на света не могат да пресъздадат Париж! Само този, който е бил там и е усетил истинския дух на града, знае, че Париж е изживяване, което остава в теб завинаги.
Една гореща августова вечер, в която си бяхме събрали багажа и куфарите седяха разпилени в средата на стаята и сънено рових по телефона преди да заспя в 22:00ч., защото трябваше да ставаме рано и да хващаме към Гърция, къде на майтап, къде на шега, след поредната красива снимка на Айфеловата кула в Instagram измрънках:
- Милоооо, хайде в Париж? - без секунда забавяне получих и неочакван отговор:
- Еми добре, хайде!
Беше ясно, че ще е пролетта, затова имах предостатъчно време да си организирам всичко на спокойствие. Проучих места, билети, маршрути, имах план ден по ден още през ноември, без дори да сме решили дати и да сме мислили за самолетни билети. Около Коледа стана ясно, че нощувките ни са "осигурени" и оставаше само да посочим дата. И докато си седях болна (за пореден път) и се самосъжалявах (за пореден път) в края на януари, разбрах, че Bulgaria Air имат 14-февруарска кампания и отстъпки от билетите. На този етап вече билетите ми се струваха прекалено скъпи за периода, който си бяхме набелязали, и даже бях започнала да гледам места в Южна Италия. След бързо изчисление BA надделя доста сериозно над нискотарифните и директно купих билетите.
Щяхме да кацнем сутринта в понеделник и летим обратно сутринта в петък, което ми се стори супер разумно и предостатъчно за нещата, които исках да видя отново. Само че малко ни бях надценила. :) Гледахме да заобикаляме съботите, защото запазването на билетите ни беше точно в периода с протестите по Champs-Elysees... и се оказа по-добре, защото уикенда преди да заминем беше големия погром. :D
Това ще бъде разказ в снимки в две части, защото трудно мога да опиша 5 дни в 1 пост. :)
Тръгнахме от дъждовна студена София и кацнахме в слънчев Париж в 9:00 ч., което ни даваше предостатъчно време да се придвижим до Porte Maillot, откъдето щяха да ни вземат към 11:00 ч. "Нощувките" ни бяха в Rueil-Malmaison, където с удоволствие ни приюти позната и което беше на 15 минути път от града. Много се радвам, че този път имах възможността да се придвижвам из Париж с инструкциите на местен (а в някои моменти и с колата му, хаха) и да го опозная отвъд красивите фасади и туристите. За няколко дни наистина се почувствах като местна! Посрещането ни беше повече от прекрасно - започнахме със сирена (влюбих се в кантала), червено вино, минахме на топъл quiche Lorraine, накрая даже и десерт ни бяха приготвили, след което ни стовариха близо до Arc de Triomphe на De Gaulle, откъдето започна приключението.
Признавам, Париж беше около 38475948328 пъти по-зашеметителен, отколкото го помня! Атмосферата е неописуема, дори слънцето беше по-хубаво там. Повечето места бях виждала и си мислех, че си спомням, но усещането беше по-скоро като "била съм тук в предишен живот". Първия ден бях адски досадна (питайте гаджето), не спирах да подскачам и да повтарям "уникално е", "влюбена съм", "искам да остана тук", "АМА НИЕ НАИСТИНА СМЕ В ПАРИЖ" и като разглеждам телефона си, изглежда съм снимала всяко нещо, което съм видяла пред себе си.
По план понеделникът щеше да е слънчев и топъл, затова решихме да го прекараме в разходки и да се качим до Айфеловата кула вечерта, за да видим гледката по залез и светещата кула след това. Минахме през "основната" Триумфална арка (където билетите са безплатни за под 25 години), разходихме се пеша до Trocadero (защото нямаше как да не се снимаме там), пихме бира пред Айфеловата кула, минахме през Bir Hakeim (защото мечтая за това място от Генезис насам), купихме сувенири (защото и двамата сме загубени и щяхме да забравим. Със сигурност) и седнахме на припек в Champs de Mars да чакаме да се стъмни.
Още тогава, обаче, нещата тръгнаха наопаки - точно преди да се качим облаците скриха слънцето и започна да прикапва, докато чакахме на опашката (да, не си взехме билети..). Нямаше как нещо такова да ми развали настроението, след като дори мрънкането на приятеля ми, че чака на опашка (защото имаше ЕДНА задача и тя беше да купи билети и не го направи), затова продължих с превъзбуденото подскачане и "в Париж смеее". Тук е момента да кажа отново, че чакането на тия опашки просто е БЕЗУМНО, затова хора, купувайте си билетите предварително, иначе рискувате да си убиете удоволствието от това място преди дори да сте влезли. Също, бързам да кажа, че за граждани на ЕС под 25 години тарифата е намалена, трябва само да покажете лична карта на касите и качването с асансьор до върха излиза около 14 евро.
Въпреки почти двучасовото чакане долу, се оказа че се качихме до върха по-бързо от предвиденото и съответно, слязохме обратно доста бързо. Има няколко опции за качване до върха - можете да използвате стълбите (been there, done that, абсурдно е) до втория етаж и с асансьор до върха. Можете и да използвате и само асансьор - до 2 етаж или до върха. Имайте предвид, че с този до върха няма да имате шанс да видите първия етаж. Този вариант определено е по-бърз и по-щадящ краката, но се пригответе за чакане на опашки и за асансьор. При всички случаи, ако сте тръгнали да се качвате - качете се до върха!
Бях твърдо решена да гледам светлините на кулата още първия ден, но не се получи точно така - бяхме толкова уморени, че още в 19:00 ч. тръгнахме обратно към Rueil. И тук започна приключението... отне ми 3 дни да се ориентирам с градския транспорт (който изобщо не е сложен, просто нашият тук е невъзможен и трябва адаптиране), защото сменяхме метро и RER до Rueil, а тоя RER се превърна в най-големия ми враг още първия ден като не можах да се ориентирам от коя страна да се кача...
Нямахме късмет с времето, за съжаление, но, както е казал някой много мъдър човек, "a bad day in Paris is still better than a good day anywhere else" - точно така го усещах. Във вторник щеше да е хладно, но за щастие не и дъждовно, което ни даде възможност да обиколим Париж на длъж и на шир (буквално). Прочутите Елисейски полета, на които държах само заради Sephora и Laduree, бяха първата спирка. Не мога да ви опиша колко тъжно е да отидеш на такова легендарно място в такъв разкошен и стар град и да се разхождаш до счупени будки, затворени надраскани магазини, разбити витрини и т.н. Sephora на Champs-Elysees е flagship магазина, който е по-голям от всяка друга Sephora, в която съм била. Единственият начин да опиша чувството вътре е "като дете в детски магазин", което беше доказано от развеселения поглед на приятеля ми, докато подскачах около Tarte (улучихме момента точно след launch-а във Франция!).
След като ми бяха дадени 30 минути реверанс за тестване на гримове и приказки с момичетата в магазина, през които, за щастие не изхарчих всичко предвидено за четирите дни там, се насочихме към следващата спирка на булеварда, за която имах големи очаквания - Laduree. Вярно е, че любовта на мъжа минава през корема - очите му светиха по макароните и искрено ми се ядоса, като му казах, че няма да ги ядем сега, защото искам да ги снимам. :D Сладкарницата на Champs-Elysees е най-красивата, в която съм влизала през живота си - създадена е през 1997 година, но изглежда като стая от Версай. Дизайнът, според тях, е вдъхновен от френския Art de Vivre. Опашките вътре също са доста впечатляващи, хората чакат на опашка да бъдат настанени в кафенето, докато друга се вие на касите пред макароните, тартите, еклерите и другите апетитни сладкиши.
След като ми бяха дадени 30 минути реверанс за тестване на гримове и приказки с момичетата в магазина, през които, за щастие не изхарчих всичко предвидено за четирите дни там, се насочихме към следващата спирка на булеварда, за която имах големи очаквания - Laduree. Вярно е, че любовта на мъжа минава през корема - очите му светиха по макароните и искрено ми се ядоса, като му казах, че няма да ги ядем сега, защото искам да ги снимам. :D Сладкарницата на Champs-Elysees е най-красивата, в която съм влизала през живота си - създадена е през 1997 година, но изглежда като стая от Версай. Дизайнът, според тях, е вдъхновен от френския Art de Vivre. Опашките вътре също са доста впечатляващи, хората чакат на опашка да бъдат настанени в кафенето, докато друга се вие на касите пред макароните, тартите, еклерите и другите апетитни сладкиши.
Макароните бяха доста фотогенични, но, с риск да обидя някого... наистина не бяха впечатляващи на вкус, а цената е смехотворна - 18 евро за 6 макарона. Общо взето, ходете в Gourmet de Paris (ако го намерите), същите са, хаха.
Pont Alexandre III несъмнено е сред най-впечатляващите мостове в града. Дълъг 154 м. и широк 45 м., той е построен специално за Световното изложение през 1900 година, когато е и открит. Ако търсите доказателство, че Париж е имперски град: ето ви го! Мост, обсипан със злато и бронз, с архитектура в стил Grand Palais, определено е сред по-впечатляващите гледки в града.
Разходка по Сена е добра идея през всеки сезон и всяко време на деня! Особено покрай небезизвестните Pont Alexandre III, Pont Neuf, Pont des Arts, Quai de l'Archevêché, последният от които се намира на гърба на Notre-Dame и разкрива(ше) разкошна гледка към гърба на катедралата с шпила отгоре, който за съжаление вече не може да се види. През пролетта, с цъфналите черешови дръвчета, това е едно от най-хубавите места в града. Катедралата е не просто католически паметник, тя е произведение на изкуството във всяко отношение. Розетните прозорци, изключителната готическа архиетктура, сводовете, скулптурните украси отвън... не може да се опише с думи. Ако имаш 24 часа в Париж и успееш да видиш само катедралата и района около нея - ще си видял достатъчно.
Notre-Dame е на един мост разстояние от Латинския квартал, който е едно от най-оживените и чаровни места в така или иначе не съвсем спокойния Париж. Днес популярен предимно заради стотиците кафета и ресторанти, това е една от най-старите части на Париж, дом и любимо място през Средновековието на редица философи, писатели и мислители. Там са Сорбоната, Пантеонът (където почиват Волтер, Жан-Жак Русо, Виктор Юго, Алекзандр Дюма, Емил Зола и др.), музеят Клюни, там е духът на стария Париж! Ние тотално се издънихме с обяда тук, защото по план трябваше да е в квартала, но реалността беше скъпарско местно кафене с елементарно brunch меню, в което поне успях да опитам една от традиционните им crêpes au caramel au beurre salé. Та обядвах сладка палачинка. Типично.
Последната спирка за деня, преди тотално да капнем от умора и да се насочим обратно към Рюей, беше легендарната книжарница Shakespeare & Company, разположена точно на Сена срещу Notre-Dame и на входа на Латинския квартал. Книжарницата е жила през 20-те любимо място за редица вдъхновяващи писатели - Хеминуей, Езра Паунд, Джеймс Джойс и други. Първата е отворена през 1919 на 8 Rue Dupuytren, преди да бъде преместена през 1922 в 6-eme Arrondissement. Втората, която съществува и до днес - тази от снимката, е отворена след края на Втората световна война от Джордж Уитман и е най-популярната антикварна книжарница не само в Париж, но и може би в света. Препоръчвам ви да прочетете вдъхновяващата история на книжарницата в официалния им сайт: тук.
Последната спирка за деня, преди тотално да капнем от умора и да се насочим обратно към Рюей, беше легендарната книжарница Shakespeare & Company, разположена точно на Сена срещу Notre-Dame и на входа на Латинския квартал. Книжарницата е жила през 20-те любимо място за редица вдъхновяващи писатели - Хеминуей, Езра Паунд, Джеймс Джойс и други. Първата е отворена през 1919 на 8 Rue Dupuytren, преди да бъде преместена през 1922 в 6-eme Arrondissement. Втората, която съществува и до днес - тази от снимката, е отворена след края на Втората световна война от Джордж Уитман и е най-популярната антикварна книжарница не само в Париж, но и може би в света. Препоръчвам ви да прочетете вдъхновяващата история на книжарницата в официалния им сайт: тук.
I created this bookstore like a man would write a novel, building each room like a chapter, and I like people to open the door the way they open a book, a book that leads into a magic world in their imaginations. — Джордж Уитман
За да не отегчавам, втората част от разказа идва другата седмица... :)
Ходили ли сте в Париж? Кое е любимото ви място в града?
***
P.S. Бонус снимка от нещо, което дълго време няма да можем да видим отново:
0 коментара