Ако има едно нещо, за което всички да сме единодушни, то е че 2020 е истинско предизвикателство. За всеки по своему.

По принцип не съм оптимист, ама изобщо. Приятелите ми дори ме наричат "песимист", но и това смятам, че не съм. Аз съм си 100% реалист, който просто не се разочарова и когато се случват лоши неща. Затова не мога да кажа, че 2020 ми спука розовия балон, поне не така, както огромна част от близките и познатите ми. Е, със сигурност не съм очаквала да се случи точно това, иначе нямаше да си правя график за пътувания месец по месец, за които да се вълнувам. Въпреки това, смятам че, отдалечавайки се от масмедиите и фокусирайки се върху психичното си и физическото си здраве, успях да понеса доста по-леко 2020 до този момент и макар да не мога да обещая че и как ще я издържа цялата, в момента съм в сравнително прилично състояние на духа и не искам, а и не мога да обвинявам годината за собствените ми емоции и състояние.

Знам, обаче, че много хора нямат моя "късмет", ако искате, че реално за много, най-вероятно дори някои, четящи този текст, всичко, което се случва в последните 10 месеца, е изненадващо, изнервящо, влудяващо. И напълно ви разбирам!

Най-доброто лекарство за психичното здраве е здравия физически труд и в това няма две мнения. Да сте постоянно заети. Така че да изгоните мислите, които ви тормозят, или поне да нямате време да мислите за тях. Също толкова хубаво ще е да отстраните първоизточника (брифинги у нас не се гледаха, новини не се слушат, toxic хората се игнорират), но знам, че не всеки може да си го позволи. :)

Напоследък все повече си говорим с приятели, които по принцип могат да се похвалят със стабилна психика, но на които 2020 не им понася и винаги стигаме до един и същи въпрос: как? Как се справяме? Как да се разсеем? Как да игнорираме негативната среда и да се фокусираме върху себе си?

Затова си направих и една равносметка:

Четох повече. Много пъти съм писала за това и не искам да се повтарям, но чета от 3-годишна, до тийнейджърските си години не излизах от нас, за да си чета, но в един момент изгубих и този навик. Колкото повече се насилвах, толкова по-трудно ми беше да започна и довърша книга. Още преди светът да се срине през март успях да си върна навика и желанието да отделям време на себе си и душевното си спокойствие, като заделям поне час вечер за любима книга. Май ми се получи доста добре - както вече се похвалих, прочетох 60 книги за 8 месеца от 2020 и продължавам с пълна пара към стоте. :D Стремя се като затворя лаптопа в офиса, следващия път, в който го отворя, да е на следващия ден, отново в офиса (или в контекста на настоящите събития - към момента отново съм home office - затварям в края на работния ден и отварям в началото на следващия). Намалих значително времето пред телевизора (включително изключвам всеки път, в който се заговори за слона в стаята мис Рона), в YouTube, любимия Instagram и т.н. за сметка на това да седна на тихо в хола, да се завия и да почета. Така съм по-спокойна, раздвижвам си мозъка, същевременно изключвам от всички проблеми и натовареността на ежедневието. Абе, айляк!

Намалих значително използването на Social Media и особено тези канали, които ме караха да не се чувствам добре със себе си, в кожата си, в мислите си. Разбирайте Instagram, Facebook & YouTube. За сметка на това се пристрастих към TikTok, но всяко зло за добро - не прекарвам целия ден в социалните мрежи, следя колко време прекарвам в приложението и съм успяла да накарам платформата да ми показва само забавни скечове и сладки клипчета с кученца. :D 

Тренирах повече. За мен е голямо постижение, че успях да си превърна тренировките всеки ден в рутина. За който ме познава също е изненада. :D Още в началото на извънредното положение, с толкова седене вкъщи и повече време на разположение, което обикновено губя в придвижване между офиса и дома, един ден просто започнах да тренирам... и не спрях. Сега се стремя всеки ден да тренирам поне 30-40 минути - ако нямам сили и време за пълна тренировка във фитнеса (което все пак се старая да правя 2-3 пъти седмично), просто скачам на велоергометъра, вадя ластиците, тежестите и постелката за пилатес и си правя импровизирана тренировка вкъщи. И, само да ви кажа, много е яко като загубиш представа отколко време го правиш и започнеш да виждаш резултати - най-вече вътре в себе си! :) 

Започнах да се храня правилно и да се чувствам добре. Истината е, че тук имах няколко проблема, които наложиха промяна в режима ми на хранене.

В началото на годината се самодиагностицирах с "лактозна непоносимост". Може да е крайно, може да ми се смеете, но аз си знам, че го имам - имам всички симптоми. :) Обожавам млякото и откакто се помня поглъщам прясно мляко в огромни количества! Пия поне 2 кафета с мляко на ден или по-скоро мляко с кафе. Ако хапна и мюсли с мляко или пък някой млечен десерт - още по-добре. В един момент, обаче, започнах да се чувствам доста зле още на първото кафе през деня, появиха се някои странични симптоми и ефекти, подувах се, болеше ме корем, дори понякога ми се гадеше. Истината е, че ми отне доста време да разбера какво може да ми е, но момента, в който намалих млечните продукти, все едно някой беше размахал магическа пръчка. 

Създадох си навик да пия много вода. Бях улеснена - много обичам да пия вода, но съм адски мързелива и несериозна и към това. Имам пълна бутилка на бюрото в офиса, просто ми липсваше навика да посягам към нея. Свалих си приложение на телефона "drink water reminder", което е абсурдно (преди време много се смяхме на колежка в университета, която имаше такова), но подейства! При инсталиране е необходимо да въведеш ръст, килограми и т.н. и приложението изчислява какво количество вода трябва да пиеш на ден и ти праща напомняне през 45 минути. Дори няма да започвам да говоря колко е важна водата и до колко промени в здравето и тялото ми доведе...

Обожавам junk, чипсчето и шоколада са ми comfort food, а за пицата и пастата, които си хапвах поне 3-4 пъти месечно да не говорим! Всичко това, обаче, отрязах от менюто си още в началото на годината. :) Стремя се да хапвам повече салати и супички - открих, че обожавам крем супите - започнах да експериментирам с приготвянето на различни зеленчуци, пицата и пастата вече са ми лакомство, което си позволявам максимум един път на 2-3 месеца. Изградих си навика да се храня 3-4 пъти дневно, но качествено, не пропускам закуска, като нещо ново в менюто ми са супехраните. Отделям повече време да гледам здравословни рецепти, да следя канали за здравословно хранене и всичко това определено ми помогна да се почувствам по-добре в кожата си, а и е страхотно разсейване от всичко, което се случва.

Не се затваряйте в себе си. Още преди короната забелязвам тенденцията всичките ни приятели да стават все по-затворени в ежедневието си - от работа - вкъщи, от вкъщи - в работа. Общуването се свежда само до това с хората у дома и малко онлайн чат с приятели през деня. Не обвинявам никого, ние също сме така, но човекът е социално животно - не забравяйте, че имате нужда от контакт с другите, за да се чувствате пълноценни, щастливи и спокойни. Първата стъпка е да спрете да затваряте в себе си всички притеснения и тревоги - споделяйте с хората около вас, изговаряйте нещата, които ви тормозят, за да махнете товара от себе си и да няма какво да ви държи будни през нощта. Втората стъпка е като двойка/семейство да се отворите към света - да, важно е да останем социално дистанцирани, но дигиталните технологии следва да се използват по предназначение в помощ на хората, а не срещу тях. Т.е. вместо да четете депресиращи новини, да следите бройката заразени днес и т.н., използвайте Facetime, Skype, Messenger да се чувате с приятели. Направете импровизирана вечеря с близките си. Излезте на разходка в парка - времето в природата е изключително важно! Възползвайте се, докато още ни е позволено. :)

Ненужно е да казвам, че не съм специалист - все пак съм международник, не психолог. :) Това са базови неща и първи стъпки, които могат да помогнат, в случай на неразположение. Ако, обаче, забележите по-сериозни симптоми и промени в състоянието и настроението си - продължаващо напрежение, тревожност, изблици на гняв, раздразнителност или по-сериозно - апатия, панически атаки - моля ви, не се притеснявайте са се обърнете към специалист. Не сте луди. Не е глупост. Не сте болни. :) Към април тази година много организации в България, като БАП и Дружеството на психолозите в България, предоставяха безплатни онлайн консултации.

Важно е да опазим физическото си здраве по време на пандемия, но е също толкова важно това да не доведе до друг вид пандемия, която удря по-силно - върху психиката. :)