Последната част от Кампанийското ни приключение дойде в Неапол. Не мога да кажа, че чаках с нетърпение тази част от разходката, защото прекалено много хора ме настроиха негативно и донякъде исках да не ми хареса, за да не искам да се връщам повече. 

Неапол всъщност е една малка джунгла. С уникалната си история, приноса за световната кулинария, характерната атмосфера, прашните мръсни улици и модерната търговска част, градът те кара да го заобичаш за секунди и да избягаш от него още по-бързо. 

Пътуването отново е с вече любимия ни Circumvesuviana, като имаме неблагоразумието да се качим от втората спирка, което означава, че туристите вече са насядали навсякъде и се налага да стоим прави до Неапол. Грешка номер едно за днешния ден, защото след час и половина на крак във влака, няколко промени в маршрута му и няколко прескочени спирки, най-накрая стигаме до Неапол капнали, а настаняването ни е чак в 14:00 часа, което значи, че имаме около час и половина на гарата и точно 0% намерение да обикаляме с багажа. Възползваме се от ситуацията и намираме удобна пейка, на която да поседнем и да проверим на какво разстояние сме от B&B и как най-лесно да се придвижим до  него. Оказва се, че късметът е на наша страна - момичето от хотела ме успокоява, че можем да се настаним веднага и казва, че най-лесно е да стигнем до тях пеша. Което означава, да минем пеша района на гарата и някои от най-шейди кварталите на Неапол. Грешка номер две.

Неапол е град на контрастите - както в същността си, така и в отзивите за него. Едни го обичат, други не биха се върнали и да ви кажа, разбирам и двете страни. Враждебните погледи, преобладаващо малцинственото население в района около гарата и стария център и безумното шофиране определено създават особено нетърпение да си събереш багажа и да се скриеш и не много добро първо впечатление. Вървим от 5 минути и вече наистина ни се иска да се настаним в хотела. Little did we know... запазила съм стая в хотел на Via dei Tribunali - главна уличка в историческия център, старата част на Неапол. Което само по себе си звучи супер, ако не си бил в Неапол. Стигането до улицата е истинско приключение, а да вървиш по нея е още по-интересно.

Прашен, черен, мрачен, но толкова жив - странно е как може един град да бъде толкова отблъскващ и толкова интересен. Via dei Tribunali е цветна и гъмжи от туристи долу и мрачна и подозрителна, като погледнеш нагоре. Разхождайки се из пресечките ѝ вечерта ни направи впечатление как, завивайки по която и да е от тях, се озоваваш в друг свят. Потокът туристи спира. Шумовете на града замират. Чува се бученето на телевизорите в къщите на местните, вратите към които - отворени. Девойки лакират нокти и пушат цигари по бельо, седнали на прага на домовете си. Момчета, облегнали се на прозорците, оглеждат преценяващо всеки непознат, минаващ по улицата пред дома им...

Същевременно, спускайки се по някой от булевардите към пристанището долу, виждаш друг град - светъл, модерен, приветлив. Galleria Umberto I, сестра-близначка на Galleria Vittorio Emanuele II и районът около нея са абсолютна противоположност на стария град. Местните живеят ден за ден - в полите на Везувий осъзнаваш колко си нищожен пред силата на природата. Разбирайки начина им на мислене, сте една стъпка по-напред в разбирането и обикването на Неапол с всичките му крайности.

Разхождаме се по Via Toledo, модерната търговска улица и района около модерния център, преоткриваме града. Неапол вече не е неприветлив и подозрителен, а светъл, модерен италиански град. Спускаме се надолу към Fontana del Carciofo, за да видим San Francesco di Paola - базилика, построена през 19 в., превърнала се в символ на града с мащабната си архитектура, вдъхновена от Пантеона в Рим. Първоначално проектирани в чест на Наполеон, след разпадането на империята Фердинанд I довършва строителството и превръща сградата на площада в църква.

От другата страна на площада е разположен не по-малко впечатляващия Palazzo Reale di Napoli. Кралският дворец е една от четирите резиденции в района на Неапол, използвани от Бурбоните по време на тяхното управление на Кралство Неапол през 18-19 в. Дворецът е построен по проект на Доменико Фонтана за испанския крал Филип III, който така и не стига до Неапол и е разширяван от следващите крале през 17 в.

Отдалечавайки се от площада излизаме на улицата на Giardini del Molosiglio, намиращи се до неаполитанското пристанище. Паркът е чудесно място за почивка, която ни е крайно необходима след дългата разходка от стария град до пристанището, комбинирана с няколко часа висене в градския и междуградския транспорт на Неапол.

Дали е заради петте дни по Амалфи и огромните разстояния, които взимахме пеша между селцата по брега, дали заради умората от последните няколко часа, осъзнаваме, че няма да издържим още много и Неапол ще остане недоразгледан, но пък няма да пропуснем неаполитанската пица и още няколко чашки аперол. Решаваме да поемем обратно към старата част, където цветните сергийки, баровете и вкусните десерти са на всяка крачка и ще можем да починем пълноценно в компанията на вкусни сфолиатели и разхлаждащ аперитив. По пътя минаваме покрай Castel Nuovo, който почти изглежда нереален, "плеснат" в средата на модерен Неапол. Все пак не всеки ден виждаш средновековен замък, разхождайки се из центъра на София...

Неусетно навън е започнало да се смрачава, а гладът да се прокрадва, въпреки че не пропуснахме страхотните местни десерти на Cuori di Sfogliatella (повече за уникалните местни десерти в статията ми за Позитано). Разбира се, като истински pizza addict, бях проучила топ местата, на които да опитам истинска неаполитанска пица... изкушението, обаче, е прекалено голямо. Преди да тръгнем съм гледала "Яж, моли се и обичай" и опашката пред L'Anticca Pizzeria da Michele ме зове от другия край на града, така че съм взела решението преди изобщо да го осмисля. Да, да, знам, има и много по-добри места за пица, но стомахчето ми беше презадоволено и в Микеле!

Представете си Микеле като микс от местна закусвалня и селска кръчма. Обслужването е покъртително. Масите са десетки, повечето залепени една до друга - сядаш и ядеш с напълно непознати до себе си. Менюта няма. Пиците са две. Размерите също. След като си влязъл, трябва да го знаеш. Цените са като за бърза закуска. Аз мога да ям Маргарита от сега до края на света и ми беше безкрайно любопитно каква е тяхната, а и смятам, че трябва да си безкрайно скучен, за да избереш другата. :) ВНИМАНИЕ! Неаполитанските пици не са това, което си представяте и шансът да останете разочаровани е много голям. Най-добрият начин да ги опишеш е "сочни" - след дълго проучване онлайн преди да заминем и по собствени преживявания, мога категорично да кажа, че пицата беше точно това, макар г-н гадже да използва далеч по-снизходителното "палачинка" като трябваше да я опише. Наистина не е за всеки - докато той донякъде съжалява, че изобщо сме седнали там, на мен наистина ми хареса, като отново, изобщо не става дума за сравнение с други пици, които сме хапвали (btw Франкос си остават най-добрите в целия свят). Хапваме бързо, пием по една вода и излизаме, защото кой изобщо иска да се задържа в закусвалня? Цялата атмосфера предразполага към това да ядеш и да излиташ, което е и причината опашката да върви толкова бързо.

С пълни стомаси и мазоли по краката от ходене решаваме, че 20:30 ч. е прекалено рано за връщане в хотела, затова даваме още един шанс на Неапол. Спускаме се в най-шумните улички в старата част, които все пак остават и най-подозрителните. След като нощта се спусне, дори най-мрачните и неприятни места придобиват особен чар от шума на туристите, заведенията, бръмчащите скутери... в Неапол е лято в края на октомври, а на нас това толкова ни харесва, че не можем да му се наситим и няма как да се приберем. Намираме бар с изнесени маси на улицата, от които да наблюдаваме тълпите типично по италиански, изпиваме по още няколко аперола и е време да се сбогуваме с мистериозния Неапол.

Тръгваме си със сладко-горчиви спомени от безумно шумния град през нощта, който не ни позволи да спим, който ни притесни и държа на нокти, но въпреки това ни привлече с характерната си уникална атмосфера на град, живеещ за мига и наслаждаващ се на живота, напук на всякакви опасности. И, за да ви разкрия една тайна, бих се върнала отново. И отново.